PHEROMONES•|J.Jk x K.Th

06 Panic room

Техюнг повдигна чашата с уиски за пореден път, допивайки останалите глътки преди да я бутне към другите, създавайки малко шум, на който не бе обърнато внимание.
Чувствашеше много кофти и не знаеше дали е заради мъжа през един стол до него, изпиващ го поглед, или заради начина, по който бе длъжен да се държи около хората.
Вече стола не делеше нито единия, нито другия от неловката тишина, която изглежда се харесваше на непознатия.
Той скокна от мястото си и се намести до това на Ким, необръщайки внимание на раздразнената му физиономия.

--Не бива да прекаляваш, нали знаеш?- попита го, сякаш престорено загрижен.

В главата на чернокосия изплуваха няколко начина за отговор, но изглежда те не го задоволиха и реши само да го погледне с досада и да си поръча още едно питие.

--Ще ме игнорираш ли? Жалко, че такова сладурче не се възползва от красотата си...

--Аз не съм-

"Гей?"-прекъсна думите си, преглъщайки тихо.

"Сигурен ли си, Техюнг?"
Отново проговори подсъзнанието му, карайки го да се замисли.

Дали? Беше ли гей, или просто объркано хетеро?
Би? Пан?
Толкова много сексуалностти, каращи мозъчето му да изпушва.
Самият той не беше сигурен с точност.
Вярно е, от време на време спеше с жени, но вече не му доставяха такова удоволствие като преди...
Чувстваше се странно..

--Какво има, захарче? Не си ли падаш по сладките приказки?

Ким се изправи рязко и грабна чашата си.
Къде по дяволите още се бавеше Хосок?
Погледна към сребърния си часовник на дясната китка и останови, че времето му тук почти изтича и трябва да си ходи.
2:34 часа.
Започна да си проправя път около тълпата хора на 'дансинга', които ту повръщаха, ту се бутаха, в подобието на танци, ту се чудеха къде да се изчукат на спокойствие.
Миришеше на пот и цигарен дим, а горката вентилация не можеше да смогне на ужасния въздух, задушаващ повечето.
Не можеше да се диша...
Пълен ад.
Неоновите светлини се мяркаха оттук- оттам, включително и слабата тъмносиня светлина, водеща до тоалетните по коридора.
Досега седеше на бара, безопасността дебнеше над него, ала сега се намираше под сериозна заплаха да изгуби крайник или нещо от този сорт.
Техюнг не издържа и минута повече, изкачайки през изхода на студения въздух отвън.
Вдиша и издиша дълбоко, пробуждайки едва функциониращите му бели дробове.
Хосок.
Чернокосият се огледа наоколо, пъхайки ръце в джобовете си.
Истината бе, че в момента само Хоби можеше да го спаси.
Поне според мнението му.
Истинската му страна отново излезе наяве, караща го да въздъхне от облекчение когато видя колата на по-големия да паркира на отсрешната улица.
Ходеше бързо, но не дотолкова, че да се издава.
Отвори вратата до шофьорското място и се настани вътре, гледайки напред, през предното стъкло.