PHEROMONES•|J.Jk x K.Th

03 Aspirin

--Човече... Главата ме цепи...

--Махмурлука, братко...-измърмори Техюнг, който седеше по турски пред телевизора и нагъваше чипс.

Непознатият, който се бе разположил на дивана се подпря на лакти и присви очи.

--Кой по дяволите си ти?

Ким извърна хлава назад, все още доставяйки си удоволствието на резенчетата картофи.
Лицето му просто си просеше едно сладко ущипване по бабешки...
Бузките му се бяха закръглили, а погледа му-все така празен, правейки го още по-сладък по странен начин.

--Пикасо.

--Ха-ха... Колко смешно.- каза съркастично момчето.-Сериозен съм, задник такъв.

--Наричай ме Ви.-обърна се отново към телевизора, загребвайки още една шепа.

--Какво правя тук?

--Питай Хосок. Той те намери.

--Хосок?

--О, добро утро!- обади се ентусиазиран глас от вратата.-Гладен ли си?

--Какво правя тук?-продължи да опорства.

--Няма да ти мрънкам, че не ми благодариш, защото сигурно дори не помниш последните 15 часа.
Но общо взето... Беше мъртвопиян и с онази фредка те домъкнахме дотук. Между другото, добре дошъл в дома ми!

--Изобщо познаваме ли се?-попита намусено непознатия, все още облегнат на лакти.

--Не, но със сигурност трябва да си малко по-учтив към хората, които ти спасиха задника.-обади се от нищото Ким.

--Да. Дори и да не се познаваме, не значи, че не бива да ти помогнем в нужда, нали?

--Предполагам да?

--Харесва ми косата ти. Зеленото ми е любимия цвят!-усмихна се чаровно Хоби след кратката, неловка тишина.

--Само това ли измисли? Не е много оригинално, знаеш ли?

--О, я стига! Просто се опитвам да съм дружелюбен!

Хосок се тупна на дивана, ала реакцията, която единствено успя да изкопчи бе само едно накъсано премигане и странна физиономия с повдигната вежда.
Зеленокоското погледна към блузата си, а после и надолу, осъзнавайки, че носеше други дрехи. Преди изобщо да успее да каже нещо, силна болка го позари и се тръшна назад на дивана.

--Аспирин? Нямаш друг избор и без това..

Хоби стана и закращи бавно по ламинирания паркет, пъхайки ръце в джобовете си.
Устреми се към едно малко, матово черно шкафче, точно до една от огромните уредби, свързани с телевизора.
Главата на непознатия се поуспокои малко и ръцете му си проправиха път към слепоочията, започвайки да ги масажира.
Наистина много го болеше и просто не можеше да си представи колко пиян е бил, че да не помни толкова много, а сега да му се ръси животеца от болка.
Последното, което със сигурност знаеше че се случи, бе единствено мисълта, че искаше да забрави за случилото се между него и Джимин и затова започна да пие, но след това... Ами след това имаше само непроходима мъгла в спомените му.

Хосок се върна с чаша вода и малко хапче, подавайки ги на зеленокосия.
На какво основание можеше да му вярва? Запознаха се преди буквално 3 минути, а това момче дори не знаеше името му...
Погледна го скиптично.
Очите на Чонг го режеха на две.
Гледаха право в неговите и божичко... Бяха красиви, но в същото време толкова жестоки...
Хоби все още стоеше така с протегнати ръце, но за да покаже, че може да му се има доверие, се усмихна, показвайки ред бели зъби.
Момчето пред него се изправи в седнало положение и въздъхна, след което протегна ръце, дългите му пръсти обвивайки се около чашата.
Лапна бялото хапче и отпи няколко глътки, давайки полу-празната чаша на Хосок.

--И... Как се озовах в тези дрехи?

--Ооо! Човече!!- възкликна Те, обръщайки се към тях.- Та ти се изкъпа в повръщано!

--Техюнг...-удари си челото Чонг, клатейки неодобрително глава.- Бъди малко по-...

--О, я стига! Момчето заслужава истината!

--Я си гледай там индийските сериали!

--Турски, Хосок. Турски.- натърти на думата.

--Та така де..-обърна се към зеленокосия.- Както вече разбра, алкохола те накара да си изповръщаш червата... Но всичко е наред! Вече си чист! Ако изключим организма ти...

--Не ми казвай, че...

--Човече! Какво очакваш?! Да те оставя в моята  къща, с моите чершафи и покрит с драйфано?
Иъл...

--Нямах това предвид!-момчето въздъхна.- Както и да е... Казвам се Шуга, между другото...-подаде ръка към Хоби.- Благодаря ти, все пак...

--Знам, че вече знаеш, но все пак- аз съм Хосок. Накратко Хоби!-усмихна му се отново.- Приятно ми е да се запознаем официално!