el falso asistente || hyuckmin

◑

Момчетата се върнаха късно, но Донгхюк се направи на заспал. Не искаше да говори с никого от тях и определено не искаше въпроси от сорта на това защо телевизора е целият омазан с ментов сладолед и защо декоративните възглавнички са по пода.

Чу как вратата се отваря и познатите стъпки на Марк се насочиха към неговото легло. По-голямото момче го зави и помилва косата му, сетне се насочи към своето легло и щракна ключа за нощната лапмичка.

Марк винаги бе мил с него. Е, поне се опитваше. Донгхюк по-скоро се дразнеше от това негово поведение и нямаше какво друго да направи, освен да се заяжда. Не искаше другото момче да се държи добре, искаше онзи стар Минхюнг, с който се караха непрекъснато. Това беше... странно.

Донгхюк остана неподвижен близо час. Не знаеше дали Марк е заспал, но въпреки това се обърна и надникна. Другото момче спеше спокойно, затова Хечан отметна завивката от себе си и се изправи.

Успешно стигна до вратата, когато чу гласа на Марк зад себе си:

- Къде отиваш?

Донгхюк се стресна и подскочи на мястото си, чувствайки се като куче, което е направило беля и е хванато от стопанина си.

- До тоалетната - отговори той.

Марк също се изправи и го погледна въпросително.

- Хюк, мисля, че трябва да поговорим.

- Аз не мисля така.

- Защо отказваш? - Марк се приближи до него, но рижавото момче сметна, че са прекалено близо, затова отстъпи крачка назад.

Гърбът му се опря във вратата и явно Минхюнг забеляза това.

- Не отказвам. Просто наистина не ми се говори.

- Не ти се говори с мен или не ти се говори изобщо?

- Не ми се говори изобщо - въздъхна изнервено Хюк.

- Да, но искам да ти помогна, а без да знам какво те мъчи не мога да го направя.

- Защо ти е да ми помагаш? - изрепчи му се Донгхюк и очите им се срещнаха.

- Приятелите си помагат.

- И от кога сме приятел? - Хечан скръсти ръце на гърдите си. - До колкото помня до преди година не ме понасяше. Какво стана?

Марк затегна челюстта си, опитвайки да запази търпение.

- Сега си ядосан, Хюк. Не знаеш какво говориш.