el falso asistente || hyuckmin

◐

Донгхюк стоеше в стаята си, забил поглед в телефона.

Напоследък не му се правеше нищо. Чувстваше се някак отпаднал и без желание да общува с външния свят.

Не че през другото време беше различно. Обаче последните дни беше особено агресивно настроен към всички и беше сто процента сигурен, че другите говорят зад гърба му. Но какво можеше да направи? Да говорят каквото си искат, на него не му пукаше особено.

Вратата на стаята се отвори и Марк влезе вътре, насочвайки се към леглото си. Донгхюк само го проследи с поглед, но веднага върна очите си върху телефона.

- С момчетата ще излезем след малко - каза Марк. - Искаш ли да дойдеш?

- Не, благодаря - отговори той без да го поглежда.

- Наистина? Смятахме да отидем да видим Джемин, но щом не искаш...

- Джемин ли? - Донгхюк наостри уши и се изправи леко в леглото, а Марк спря и се обърна към него.

- Да. Е, ще дойдеш ли?

- Къде е той?

- В болницата.

Сърцето на Донгхюк затуптя по-бързо от нормалното.

- В болницата ли? Какво търси там?

- Въшки, Донгхюк, въшки - Марк врътна очи. - Какво може да търси човек в болницата?

Хечан отвърна на гримасата му.

- Наранил си е крака преди два дни.

- Толкова зле, че е в болница? - повдигна вежда той.

- Нямам намерение цял ден да вися и да ти обяснявам. Като ти е интересно, ела с нас и го виж.

Минхюнг излезе от стаята, а Хюк само изсумтя под носа си.

Не искаше да вижда Джемин. Даже беше благодарен, че напоследък не се вясваше наоколо. Едва сега разбра причината за отсъствието му и се намрази, че позволи това да го притесни за момент.

Не трябваше даже да му пука за него. Беше се изморил от отношенията им.

Всъщност дори нямаха отношения, по дяволите!

Имаха нещо подобно на връзка, но беше толкова краткотрайна, че никой не успя да разбере за нея.

В началото Джемин беше мил и правеше всичко, което Донгхюк поискаше. Гледаше го непрекъснато, без значение какво правеше. Буквално беше като послушно кученце, което ходеше по петите му.