Вървяхме двете, говорихме си за
всякакви глупости и не ни пукаше, че хората ни гледаха как се смеем истерично. Видях изоставена сграда. Попринцип се кефя на такива неща. Носих мешка, в която носех разни неща. Спряхме се, за да проверя нещо. Поразрових се в мешката и открих цветния спрей. Обичах да драскам по стените и на всякъде. Тя видя спрея и започна с въпросите, но не ѝ отговарях. Казах на Роуз да ме последва. Надявам се и тя да харесва изоставените места. Стигнахме до сградата. Погледнах към Роуз. Изглеждаше учудена.
-Защо спряхме пред тази сграда?
-Ще влезем.- казах ѝ простичко с усмивка.
-Аз съм пас.
-Но защо?
-Кой знае какво има там. Ами ако намерим някои тийнейджъри, които правят нещо, което не искам очите ми да виждат. Аз познавах такива.
-О Боже, Роуз.- засмях се. Това момиче ще ме довърши.- Просто да влезем.
-Защо се смееш? Сериозна съм. Не ми ли вярваш?
-Вярвам ти, вярвам ти.
Влязохме вътре. Беше супер готино. Поне за мен, за нея не знам. Имаше стая, която имаше много написани неща навсякъде. Реших и аз да надраскам нещо. Позамислих се и накрая се сетих. "Rose My Bestie ❤️" това беше надписът, който написах. Роуз го видя, а бузите ѝ поруменяха. Изглеждаше много сладка. Това ме накара да се изкикотя. Тя грабна спрея от ръката ми. Започна да пише нещо. Написа "Amber My Bestie Forever ❤️" Не очаквах да напише "Forever". Сигурно ме чувстваше много близка. Макар и да се познавахме от 2 дена.
-Завинаги ще си останем приятелки нали?- попита ме. Дори и да исках да сме повече от приятелки и да сме само такива не ми пречеше. Важното е, че поне я имам в живота си.
-Завинаги!
Не се сдържах и я прегърнах. Отделихме се една от друга и тръгнахме да огледаме другите помещения. Тя отиде в една стая, а аз в друга. Тук също имаше надписи. Зачетох се в тях и намерих някое, което ме заинтересува. Пишеше "Моя единствена Роуз. Моята единствена розичка пуснала корените си до моето сърце. Русите ѝ кичури спускащи се до перфектното ѝ финно телце. Нежното ѝ лице докоснато от моите ръце. Ще те обичам каквото и да става!"
-Да бе! Затова сега не сте заедно. Щял да я обича каквото и да става, пфф.
Ритнах силно в стената от нерви. Изнервих се. Това описваше толкова добре моята Роуз. "Русите ѝ кичури", "финно телце"...
-Роуз!- извиках, за да ме чуе.
-Тук съм.- проследих от къде идва гласът ѝ
-Да си идвала тук преди?
-Ъмм..Не? Защо?
Гл. Т. На Роуз
Всъщност я излъгах. Тук идвахме с първата ми любов, така да кажа. Но връзката ни се провали. И беше отдавна. Вече съм го забравила. Но не смятах да казвам на Амбър за това. Поне засега.
