Изпепеляване

Първа част

Ето, денят е настъпил, така очакваният ден за мен. Алармата ми звъни и ме изкарва от дълбокият сън, в който бях изпаднала. Отварям съвсем леко очи и виждам, че е едва пет и половина сутринта, затова се обръщам на другата страна отново да заспя. Започвам бавно и леко да се унасям в така жадуваният сън за мен, когато се сещам, че това е последният ми ден в тази къща, днес заминавам за София. Ставам със светкавична скорост от леглото си и се отправям към банята, за да се приготвя за днешният ден. Обличам една изчистена черна спортна рокля.Изправям косата си и слагам лек грим. Решавам да се погледна в огледалото преди да сляза в кухнята при моите родители, когато чувам, че майка ми ме вика от долният етаж:

- Бела побързай ще закъснеем - попринцип гласът й е мек и пълен с любов, но този път усещам и нотка притеснение.

- Идвам - провиквам се и аз на свой ред

Ето готова, крача със смели крачки към кухнята, където откривам баща ми да пие сутрешното си кафе, а майка ми да разглежда нещо във вестника. Сядам между тях да закуся преди да тръгнем. Мама не спира да потропва несъзнателно с крак, което издава колко притеснена е в действителност. След закуска баща ми казва, че е време да тръгваме, но аз решавам първо да се кача и да се сбогувам с моята стая, която беше мое убежище през всички тези години. Когато отварям вратата осъзнавам колко много всъщност ще ми липсва, разглеждам внимателно всеки ъгъл от малката стая сякаш, за да запомня всичко, което се намира в нея. След петнадесет минути мисля, че съм готова, излизам от стаята си, хлопвам леко вратата, след което се отправям към колата и се качвам в нея. Вече няма връщане назад сега ме чака изцяло нов живот.