Never be the Same

Chapter Fift- our dogs

Лили искаше да си помисли, относно ' предложението ' ми. Аз бях спокоен, тъй че нямаше от какво да се притеснявам.

/На следващия ден/

Събудих се, измих си зъбите, облякох се, отидох да си направя закуска. Назакусвах се, и започнах да пиша домашни, бяха ни претоварили, затова трябваше да се захващам.

Приключих със домашните и отидох да нахраня Пупи, след като се нахрани, отидох да го поразходя. Върнах се и беле станало време за обяд. За обяд, ядох салата със пилешки късчета, много е вкусно, съветвам Ви да опитате.

/След два дена/

Събудих се рано, защото бях на училище, преди това разходих Пупи.
Върнах се и тръгнах към училище, изобщо, ама изобщо не ми се ходеше. Исках просто да си седя у нас.. Но от това, зависеше бъдещето ми, което беше от голямо значение.

Прибирах се от даскалото с най - добрия, и верен приятел който имам - Антъни. Той е от класа ми, бях го поканил у нас, тъй като беше много развълнуван за кученцето, стане ли въпрос за кученца, той е насреща. Дойде у нас за да го види, обожава кутрета!

По пътя срещнахме Лили, казахме си здрасти и се прегърнахме, тогава Антъни се обади в най - неподходящия момент!
- Охоо, влюбени птички!
- Млъквай, казахме аз и Лилс заедно.
- Добре де - каза с тъжна нотка.

Той не беше нахален и нагъл човек. Просто беше момче което се държеше по различен начин, различен от този на останалите 18 годишни. Не пиеше, не пушеше, и не се дрогираше. Нещо рядко срещано в днешно време...

С Лили се разбрахме да разхождаме Сара и Пупи по - късно.

***
Отключиха вратата и настаних Антъни у нас, започна да се радва на Пупи, научи го на различни трикове, давайки му по едно лакомство на всеки перфектно направен трик, лакомство трябва да се дава за да знае кучето че това което прави е правилно, и по този начин с бисквитката го правиш и по щастливо.

Антъни си тръгна и отидохме да разхождаме кученцата.
Прекарахме си страхотно смяхме се, дори не посмях да я питам дали вече може да ми отговори, знаех че само ще влоша нещата.

Прибрах се у нас след разходката и моментално заспах...

Здравейтеее, надявам се главата да ви в харесала, не е най - доброто което мога, но за напред ще се старая повече.
Благодаря на @VickyAreco9 за това че ми помогна да измисля името на кученцето на Мартѝн.
Не забравяйте да гласувате и коментирате, по този начин ме мотивирате да пиша още повече, нови и нови глави...
😘😊🌎🌟