Never be the Same

Chapter One

Здравейте,
аз съм Мартѝн, идвам от Калифорния, САЩ. Роден съм в Англия, но живея там. На родителите ми, не им пука за мен... Мислят единствено и само за по - малкия ми брат Джен, той е на 12, а аз на 18.

Брат ми контролира мама и тате, те слушат единствено и само него, затова в къщи е такава бъркотия. И понеже брат ми, реши че не му се седи в Калифорния, защото му било скучно, ( а ние тъкмо направихме живота си хубав ) искаше да се местим в друга държава. Той беше осиновен, от един дом, майка ми и баща ми се съгласили с жената от дома да вземат това дете, тя им го пробутала, като желязо със златно покритие. Той бил най - капризното и лошо дете, от дома за сираци.

Да ето защо имам такъв брат!Та той дори не знае кой съм и какво ще се случи в най - скоро време!

За момента си живеех прекрасно, връщах се от наргиле с приятелите ми, влезнах тихо в къщи, майка ми и баща ми дори не знаеха какво правя и къде излизам. Чух ги да си говорят за това кога и как ще се преместим, застанах до стената и просто стоях и слушах.

(Преди вечеря)

/Разговорът на Ели и Брад (родителите на Мартѝн)/
Ели:
- Какво ще правим, трябва да помогнем на Джен, той много иска на друго място!
Брад:
- Не знам, скъпа, хайде ще отидем във Бразилия, може да му хареса там!!
Ели:
- Не знам, сладкишче, хайде да потърсим работа и жилище и, тогава ще говорим!

*Тогава аз се намесих в разговора*
Марти:

- НЕ! Никой никъде няма да ходи! Мислите само за Джен... "Дали ще му хареса" , " Какво ще каже" , сякаш той ви е господар, стегнете се!!

*Аз ядосан се прибирам в стаята ми*

Оффф писна ми! Вече бях полузаспал и майка ми почука и влезе в стаята и попита:

- Миличък, добре ли си , хайде идвай да вечеряме..

Престорих се на заспал... И не й отговорих!

На следващата сутрин бях на даскало, затова когато алармата ме събуди, реших да поседя, и да си помисля, какво ще правя след това.

(Естествено всеки ден, засилено учене)

Върнах се от училище, беше много изморителен ден, учителите ги нямаше, затова ни заместваха едни стари учители с много голям опит!

Много импулсивно, реших да започна да спестявам, за да отида на квартира с някой от училище, но за жалост, никой не искаше, реших да си помисля и мислех че, ако приятелите не ме искат, тогава кой друг... Ще отида ще си спестя всичко и ще си живея спокойно.

След още един мъчителен месец със семейството ми, вече бях събрал нужните пари за квартирата ми, дори не казах на родителите ми къде отивам, те бяха толкова заети с заминаването за Бразилия. Взех всичко нужно преместих по - важните неща и след това се върнах се у нас да взема мебелите, така или иначе нямаше да им трябват после, взех лаптопа, XBox- а ми, и общо взето всичко!

Като официално се изнесох от нас, майка ми явно беше забелязала и телефона ми не спря да звъни затова го изключих... И на следващия ден, смених номера си!

~Надявам се да ви е харесала първата част ако искате още пишете в коментарите. Приятен ден на всички! 💟~