Едно момче чието бъдеще зависи от последната му година в училище, той не е харесван от тях затова те му се подиграват и обиждат зад гърба му, но всичко се променя, когато среща едно момиче, което променя живота му завинаги..
Събудих се сутринта, направих рутината си, и изведох Пупи навън. Изведнъж Пупи започна да се оглежда и да души, и забелязах Лилс със Сара, ето защо Пупи е душил наоколо така.
- Здравей Лили! - Здрасти Марти! - Как си? - казано с усмивка - Ами, добре съм, ти? - И аз, съм добре Лилс. - Аз мислех да се прибирам, искаш ли да те изпратя? - Ами, не мерси, все пак - Марти, изпус- ...
(Гледна точка Лили)
Бях излезнала навън с Сара да я поразходя и видях Мартѝн и Пупи, заговорихме се и след отрицателно време, ми каза че трябва да тръгва. Мартин изпусна една бележка, не успях да го догоня, за да му я върна. Реших да я отворя и да видя какво пише!
Ще те чакам в 18:00 пред входа!!
Мхм, странничко ...
(ГтМ)
Нарочно изпуснах една бележка пред Лили, беше ясно че ще я види и ще иска да ми я върне, но се прибрах колкото се може по - бързо. Мисля че я е прочела...
/17:30/
Облякох си един тъмен костюм и приготвих розите за Лили. Мисля че ще й харесат!
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Стана време слзнах пред входа и взех розите, оставих Пупи на Антъни, поне ще се грижи за него през времето в което няма да ме има в къщи...
Видях Лили беше страхотна... Роклята... Беше невероятна...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
- Здравей Лили... Невероятна си... - Добре, добре, затвори си устата че ще ти влезе някоя буболечка с устата.. - каза тя смеейки се.
Заведох я в много изискан ресторант, с последните ми пари.
Говорихме си много, както обикновено, но този път започна да ми разказва за по - личния и живот..
- Баба ми ме е отгледала на село, имахме много животни, тя беше единствения човек на който му пукаше за мен след като взеха Емили... Тя се грижеше за мен, но на скоро почина - каза тя и започна да плаче.
Започнах да я успокоявам.. Всички в ресторанта се обърнаха към нас, и ни зяпаха все едно не са виждали хора. Най - мразех това, да ме зяпат, все едно съм им експонат в археологическия музей..
Платих сметката и си тръгнахме.
Л : Сега къде ще ходим? М : Ще видиш, изненада!! Л : Ммм, добре :)
Заведох я към парка, седнахме на една пейка и си говорихме. Към края на вечерта реших да я попитам, дали си е помислила...
М : Лили може ли да те попитам нещо? Л : Да, казвай! Слушам те! М : Помисли ли си относно онова.. Л : Ами мисля че още не, дай ми още време.. М : Добре, няма проблем, ще чакам колкото е нужно...
Прибрах Лили у тях, и си легнах, заспах мислейки за нея..
ГТЛ
Стана време за " срещата ни" и слезнах пред входа ни. Бях облякла една рокля под коленете със блестящо горнище, прикрепено към синя пола, нещо такова ( снимка по - горе :* ) . Мартѝн ми подари, един не много голям букет с червени рози, това ме зарадва, нямаше значение колко са, важен е жеста. Отидохме в един много скъп ресторант, разказах му повече за скъпата ми баба, обичам те бабо!! Вървяхме към парка, първоначално знаех че отиваме там, но го попитах къде, и ми каза че е изненада. Зададе ми въпроса от онзи ден, дали съм си помислила. Мамка му, искам време, да видя дали изпитвам нещо. Прибрахме се и заспах мислех си за него и какво да му кажа, неусетно съм заспала...
Здравейтеее, Надявам се да ви кефи главата, мисля да събера Лили и Мартѝн. Не знам ще го реша като пиша следващата глава. Иначе благодаря на всеки който ме подкрепя!!!! ✌💟✨
