Джейсън МакКан..
Джейсън МакКан е най-издирвания предстъпник в цялата страна! Той е сериен убиец, наркодилър, сводник и причината поради която майка ти не искаш да се прибираш сама късно вечер..
___________________
Хей, хора това е четвъртата ми кни...
- Д-Джейс? - видях искрата в очите му като казах името му. След секунда той отново ме придърпа към него, прегръщайки ме силно.
- Да принцесо, аз съм! - той каза и аз също обвих силно ръцете си около него. По дяволите толкова много ми липсваше! Не мога да повярвам, че той е тук - с мен.
- Липсваше ми.. - признах си. Той се отдръпна от прегръдката и се усмихна.
- Ти ми липсваше повече! - прошепна Джейсън.
Но тогава реалноста ме удари. Какво правя за Бога?! Той е престъпник и може да ме убие във всяка една секунда. Не, не мога да му имам доверие толкова бързо. Аз внимателно се отделих от него, карайки го да ме погледне изненадано.
- Нещо грешно ли направих? - той ме попита.
- Джейсън трябва са си вървиш.. - казах леко треперейки. Очите му потъмняха.
- Какво?! - попита той с ярост в гласа. - Няма да ходя никъде без теб *твоето име и фамилното*. - изръмжа. Да, той изръмжа.
Нужно ли е да казвам, че съм изплашена до смърт? Мисля, че не..
- Джейсън, моля те, разбери ме! Не искам да идвам с теб. Моля те остави ме на мира и няма да се обадя в полицията. - заплаших го.
Той ме погледна в очите и започна да се смее.
- Сладкиш, ти няма да се обадиш на ченгетата за да ме заловят, все пак сме най-добри приятели, нали? - каза той с бебешки глас.
Ъгх! Наистина ме влудява когато ми говоро така!
- И какво те кара да мислиш така?! - попитах го с повдигната вежда.
Той облиза устните и ме погледна ядосано.
- Слушай ме КУЧКО, по-добре не казвай на никого за това или ще убия родителите ти. РАЗБРА ЛИ МЕ!? - извика той в лицето ми, карайки ме да се изплаша още повече.
Кимнах в отговор.
- ОТГОВОРИ МИ КУЧКО! - извика той.
- Д-да Джейсън. - казах заеквайки.
Джейсън тъкмо отвори устата си за да каже нещо, но чухме как входната врата се отвори, а след това се затвори. Той ме погледна с поглед който казваше "Какво по дяволите?!", а аз само повдигнах ръмената си в отговор.
- *твоето име* забравих си ключовете! - чух как извика Адам от входната врата карайки ме цялата да се разтреперя.
Мамка мууу!
След секунда той вече беше при нас в хола.
- Ъм.. Какво по..? - каза Адам прехвърляйки погледа си от мен към Джейсън. - Кой си ти? - попита той Джейс.
- Бих те попитал същото. - каза той изправяйки се.
- Ъм.. Аз съм Адам. Най-добрият и приятел. А ти кой си? - представи се Адам.
- Адам?! - изръмжа леко Джейсън и ме погледна кръвешки с вдигната вежда. Shit!!! - Аз съм Джейсън. Гаджето ѝ! - този път аз го погледнах с вдигната вежда.
- Джейсън? - каза той взимайки ключовете си от стъклената маса близо до мен. - *твоето име*, мислих, че си приключила с Джейсъновците? - попита ме той с вдигната вежда. Какво им става на всички днес?! Защо само си вдигат лявата вежда!? - Знаеш.. След като първия се оказа пълна отрепка. - каза Адам усмихвайки се самодоволно.
Веднага погледнах към Джейсън и видях, че дишането му е учестено, свил е силно юмруците си и съм почти сигурна, че можех да видя парата бълваща през носа си.
Мамка му това няма да завърши добре..
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
