Kidnapped by Jason McCann - Part 47

193 22 1
                                    

Бързо поклатих главати си, съгласявайки се с условието му.

- Добре, обещавам, че ще ти се подчинявам.

- Добро момиче! - каза и ми помогна да стана. Но не можех да стоя без помощ. Стомахът ми ме боли твърде много.

- Сега, ела и седни с нас, но без ядене цял ден. - каза ми и ме целуна по бузата.

- Защо? - попитах го шепнейки, защото едва можех да говоря.

- Излъга. - каза той просто и се обърна на другата страна.

- Но той вече ме наби! - казах и усетих как корема ми започна да къркори. Нали вече бях наказа?!

- Добре, но не си взела дрехите, които ти дадох.

Не казах нищо. Само въздъхнах победено и си спомних как се опитвах да се облека, но Чаз не ми позволи. Последвах Джейсън до трапезарията. Седнах до него и започнах да гледам всичката храна на масата. Боже толкова съм гладна, а те се тъпчат пред мен като прасета! Когато видях, че никой не ме гледа взех една гуфрета и я пъхнах в ръкава на блузата.

- Гладна ли си, скъпа? - попита ме Джейсън, галейки бедрото ми. Аз кимнах леко, надявайки се, че ще ми позволи да се храня, но вместо това той само ми каза "Добре." и продължи се храни.

Шибаняк..

Life is food 😂🥞❤

Представи с Джейсън МакКан Donde viven las historias. Descúbrelo ahora