Don't judge the book by its cover

4

Съжалявам, ако тази глава е доста тъпа >~<

"Алекс? Ти какво правиш туй?" попитах го доста изненадано.
"Приятелката ти ми каза, че ще се срещаш с някого." каза ми Алекс с някак си празно изражение.
"З-за какво говориш?" казах аз, опитвайки се да го залъжа, че нищо няма.
"Тогава какво търсиш тук?" попита ме той, без да отделя погледа си от мен. Усещах, че той знаеше, че моите думи тогава бяха лъжа. Но трябваше да го накарам да ме остави. Иначе нямаше да се срещна с човека, който ме тормозеше с онези бележки.
"Просто... Ъм... Дойдох, защото се разхождах."
"Така ли? Но защо от всички възможни места си избрала точно двора на училището?" попита ме Алекс. Разбрах, че той вече не ми вярваше изобщо. Тогава започнах да гледам в земята под краката ни. Ние с Алекс бяхме само на една ръка разстояние един от друг. След кратко мълчание, той реши да наруши тишината помежду ни.
"Стига сме овъртали. Среща ли имаш?"
Почакай, среща?! Това ли си е мислел? За щастие Бела явно не му е казала за бележките. Аз не знаех как да му отговоря. Но реших.
"Да." казах му, опитвайки се да изглеждам достатъчно обедително, за да го накарам да ми повярва.
"С кого?" попита ме той, като скръсти ръце.
"Не е твоя работа."
"Не е ли?"
Този негов въпрос ме накара да започна да се дразня. За кого се мисли? Познаваме се от няколко дни и смее да се държи, все едно съм му гадже или дори съпруга!
"Точно така. А сега, ако обичаш, тръни си."
"Значи ме гониш, без да ми кажеш какво ще правиш?"
"Махай се!" извиках му, като го избутах. Не исках да губя време, обяснявайки му какво ще правя и с кого ще се виждам. А и го правя за негово и мое добро. Алекс не направи нищо. Той ме погледна леко ядосано и ми се строги, че сините му очи станаха по-тъмни. Но за щастие ме остави и си тръгна. Въздъхнах за момент и тогава усетих, как телефона ми извибрира в джоба ми. Свънеше ми отново непознат номер. Вдигнах телефона. Връзката беше все така лоша.

"Добра работа. Изглежда не си забравила, че не трябва да казваш на никого за бележките" каза човекът.
"Чакам те. Ще дойдеш ли?" казах, някак си нервно.
"Хмм." започна той "Като се замисля, вече изгубих желание от това, да те удостоя с удоволствието да ме видиш. Това само ще те накара да се успокоиш. Но аз не искам това."
"А какво искаш от мен?!" изкрещях.
"Да те пречупя. Както и приятелчето ти Алекс."
"Остави ме!"
Тогава разговорът приключи.
"По дяволите!" извиках още веднъж. Тогава започнах да треперя още повече. Реших да се прибера, защото нямаше смисъл да стоя в двора на училището. Първото нещо, което направих беше да пиша на Бела за случилото се.