The distance between us

Летището

Полетът беше късен!Излитаха в 22:30ч.Всички пътници вече бяха там.Всеки от тях се беше задълбочил в проверката на паспорти и документи.Всичко беше тихо и спокойно.Денис вече беше на гишето за паспортите.След малко вратите се отвориха и с гръм и трясък в помещението влетя закъсняващата Елеонора ,която всички наричаха Нора,защото тя не позволяваше на никого да я нарича Ели,заедно със задъханата ѝ майка.Партньорът на Нора също беше вече на гишето.*Една малка отметка ,за да го представя...Това беше Васил .Една година по-голям от 16 годишната Нора.Смяташе се за много по-голям от нея и постоянно я наставляваше и и даваше съвети.Нора не можеше да го понася ,защото той я смяташе за малко дете. * Когато Елеонора се нареди на опашката между нея ,Васил и Денис имаше около 15 човека.Щом видя всичките тези хора тя се обади по телефона на Васил и го помоли да дойде при нея,за да не стои сама ,защото майка ѝ трябваше да тръгва.При тази нейна молба Васил извъртя очи и затвори телефона.
....след 10 минути до Нора застана момче ,не много по-високо от нея, с тъмна коса,кафеви очи и заразяващо чаровни тръпчинки.В първия момент Нора си помисли ,че някой се опитва да се предреди пред нея.Без дори да погледне кой стои до нея тя се развика.В миха,в който се обърна ,за да види човека до нея,тя очудено замлъкна.
-Денис!-с изненада се отвърна тя към него.
....
Разговорът започна леко трудно ,защото и двамата бяха леко засрамени един от друг.След половинчасовото стоене разговорът вървеше с лекота и почти без умисъл.Погледът на Васил към тях вледеняваше цялата обстановка дори и от далеч,но сладките приказки не им позволяваха да забележат недоволството му.

Това беше първата част от историята.Не толкова перфектна история ,но разкриваща доста истини за любовта и живота.Продължавайте да четете ,харесвайте и споделяйте мнението си в коментарите!