Спрях да броя минутите отдавна. Нямам никаква представа отколко време пътуваме, но съм сигурен, че са минали най-малко 2 часа.
- Поне като ще караш пиян, гледай да е по-бавно, papá!
- Затваряй си устата, Виторио!
Няма как да не усетя мириса на марихуана в колата, само се надявам баща ми да не ме забърква с неговите незаконни сделки. Но защо му беше да взимаме целия си багаж? Не, че взима много място в багажника, един куфар стига за нещата и на двама ни, както се разбира не сме от най-богатите семейства в Италия.
Най-накрая, когато спираме ,влизаме в летището.
- Взимай и недей да остроумничиш, ясно? - той ми подава паспорта ми, фалшив естествено. Името ми вече ще бъде Масимо Сангало, само да не го забравя.
- За какво правим всичко това? - питам баща си, преди да влезем в самолета.
- Ще ти обясня всичко, когато пристигнем. Спри да ми задаваш въпроси!
Никога досега не съм се возил в самолет и имам чувството, че щях да повърна преди да достигнем нужната височина. От малкото прозорче се вижда всичко. Дървета, реки, езера, пътища, облаци.. Леле, да не би да се разчувствах?
YOU ARE READING
The angel in my hell
RomanceВиторио и баща му живееха в Италия, но сега е време да се преместят, защото неговият баща е издирван престъпник. Той няма никаква представа, в какви неприятности се е забъркал неговия старец. Виторио винаги е бил като него, пие, краде, пуши, никога...
