The angel in my hell

Виторио ( Новият Масимо)

След като се издигнахме започнах да си играя на телефона и да мисля каква е тази потайност от баща ми. Не ми казваше нито защо напускаме Италия, нито къде отиваме, поне на билета пишеше. Отиваме във Вадуц, столицата на Лихтенщайн, това ли ще бъде новият ни дом от тук нататък? Та аз почти не знам немски. Всичко отиде по дяволите. Всичките ми приятели останаха в Италия. Нищо, че те се брояха на пръстите на едната ми ръка, поне имаше хора, които бяха до мен, сега си нямам никого. Мама също я няма. Къде е тя по дяволите?!
   Нямам никаква идея колко време пътувахме, но бяха около 3 часа.
- Кога ще стигнем, papa? - попитах баща си, дори и да знаех, че отговор на въпроса, няма да получа.
- Когато тогава, спри да ме занимаваш, Масимо! - процеди баща ми през зъби.
- Откога вече името ми е Масимо? - очудено попитах баща си.
- От днес нататък, това е твоето име. - отговори безинтересовано, новият господин Кардам Сангало. Аз млъкнах, защото не ми се правеше скандал в самолета.
   След близо 10/15 минути ни казаха да си сложим колани, защото самолета започва кацане. Най-накрая щях да сляза от този скапан самолет.
След като самолета се приземи с баща ми станахме и се отправихме към изходите, когато напуснахме самолета, отидохме до лентата , където пускат багажите, за да вземем нашия. Баща ми взе куфара ни, а аз бях нарамил раницата, в която държа лаптопа ми.
    Отправихме се към изхода, където имаше таксита, качихме се в едно и баща ми каза някакъв адрес на автокъща.
След 15 минути пристигнахме. Слязохме от таксито и баща ми като по чудо плати на шофьора и след това влязохме в автокъщата. Mio padre, избра бял джип Mercedes ML 350. Сложихме багажа си в багажника и потеглихме на някъде. След 20 минути видях табела, на която пишеше ,,Добре дошли в Тризенберг''. След още 10 минути баща ми спря пред четириетажна къща, тя беше по-голяма от тази, в която живеехме в Италия. Слязохме и пред къщата имаше някаква жена.