Лекциите ми ще започнат след 37 минути затова се запътих към кафенето до кампоса. Докато бях на опашката си писах с Лиса която ме чакаше пред кабинета.
-Рик, насам- каза нечий глас, но не гласът ме накара да се обърна, а името което изрече. Когато погледнах към Рик разбрах че и той ме е зяпнал. Почервенях от срам и се обърнах за да си поръчам кафе.
_______________________________
Когато звънецът би лекторът влезе. След 15 дълги и мачителни минути вратата се отвори и влезе не кой да е а самият Рик. Разбира се няма друго свободно място освен до мен и трябваше да седне до мен.
През цялата лекция усещах погледа му върху мен. Когато звънецът би отбелязвайки края на часа Рик побутна някакво листче на което пишише:
/523.....*номер* пиши когато събереш смелост/
