Г.Т. Те
Миналата година едно момче се премести в нашето даскало и е различен. Не ми пука че всички го мислят за изчадие защото е гей. Е, аз съм би, но никой не ме закача. Може би защото съм побойник и плейбой в нашето даскало. Направих така, че Куки да не знае кой съм. Накрая се престраших и му писах. Но забравих, че съм свикнал да съм груб и нахален и оплесках работата. Ще изчакам и ще му се извиня.
____________________________
*След блока на Куки*
Аз:
-Куки, извинявай.
Не биваше да започвам така. Свикнал съм да съм груб и перверзен. Ти си различен и искам да се опознаем искам да ти се разкрия кой съм аз наистина. Направих така че да не знаеш кой съм за да опознаеш истинския мен. Без маската на женкар и побойник. Моля те, прости ми.
Г.Т. Кук
Когато прочетох това не знаех какво се случва за това реших:
Аз:
-Ок, да се видим?
Те:
-Благодаря ти Кук. Да те взема след часовете?
Аз:
-Ок.
____________________________
*След часовете*
Аз се качих в колата на Те. Мислех, че ще усещам как ще ми извъртят някой номер, но не. Чувствах се в безопасност.
Излязохме от града. Минахме през черен път през гората и излязохме на малъх залив. Той взе един сак. Отидохме и седнахме на една беседка. Те извади покривка, прибори, чинии и свещник на който сложи две свещи. Извади няколко кутии за храна и сипа по малко от всичко, седна и ме погледна. Запали свещите и започна да яде. Ядохме в тишина. Чуваше се само океанът. Но аз развалих тишината.
-В какъв смисъл си направил нещата така, че да не знам кой си?
-Ами... Ти си различен. И не исках да ме намразиш заради маската която нося всеки ден. Искам да ме опознаеш. Мен, а не плейбоят или пубойника Техюнг.- той говореше бавно. Беше го срам от това кой е. Аз хванах ръката му, а той ме погледна въпросително.
-Няма ли да кажеш, че се опитвам да те измамя или нещо такова.
-Не. За да ме доведеш тук и да си толкова мил значи си искрен. Пък и ако искаше да ме измамиш щеше вече да си го направил. Нямаше да ти се занимава с един гнусен гей като мен.- казах като пуснах ръката му и сведох глава. Той седна до мен, прегърна ме и каза:
-Ти за мен никога няма да си гнусен, Куки. Харесвам те от толкова дълго, че никога не съм мислил, че ще си в прегръдките ми.
-К-как така ме харесваш.-казах аз отдръпвайки се от него-Та ти дори не ме познаваш.-Довърших объркано.
-Незнам, просто ме привличаш. Всяка нощ заспивам с мисълта:,,Какво ли прави Куки сега,, и всяка сутрин се събуждам с надеждата ти да си до мен.-каза на един дъх и се приближи толкова, че устните ни бяха на милиметри. А аз го гледах ту в очите ту в пухкавите розови устни. Той разби своите в мойте. А аз почти веднага му отвърнах. Той поиска вход и аз веднага му го диставих. Целуваше ме с толкова страст, желание, мъка и много любов.
