- Юнки хьонг! - Куки тичаше по хьонга си със скромен букет цветя.По-големия вървеше по коридора на училището.
- Хьонг?!
Юнки се спря и се обърна към Куки.
- Да? - Куки спря пред него задъхан.- Хьонг това е за теб.. - подаде му букета.
- За мен ли,но защо?-попита Юнки учудено.
- З-защото те харесвам...
- Оу ами Куки аз съжалявам много,но не мога да отвърна на чувствата ти...Извинявай...
- И-извинявай - Чон тръгна назад бавно, колкото повече се пълнеха очичките със сълзи толкова повече забързваше крачката си и постепенно ходенето му се превърна в тичане,и той неусетно се озова пред гроба на Техюнг,и падна на колене. Остави му букета и седна на калната почва. - Липсваш ми, Тете...
Няколко часа по- късно Чон се прибра и изтича право в таванската стая. Изрови куклата си и падна на пода притискайки я към гърдите си.
- Тете...- Джин чу тропота от падането на Куки на земята и отиде при него да види какво става.
Кук още седеше на земята и гушкаше силно изцапаната с кръв играчка ридаейки.
- Куки какво има?Какво е станало? Защо плачеш?
- Ю- Юнки ме отряза, а и Тете много ми липсва... - изхлипа по- младото момче.
- Милият ми той...-Джин отиде до него и го гушна.
- Спокойно всичко ще се оправи...- Кук се сгуши в него и продължи да плаче.
- Знаеш ли какво....нали си ме виждал да изпробвам разни вудо магий и заклинания...Та има едно което дава живот на кукла...Как да ти обясня? Имам впредвид,че мога да съживя куклата ти,като вселя в нея духът на приятеля ти.
-К-Как така?! М-Можеш да ми върнеш Тете?!
- Ами мисля,че мога...Трябва да опитам...Не съм пробвал.
- Моля те!
- Хайде ела да пробваме.- Чернокосия стана и избърса сълзите си. Джин тръгна към стаята си. Куки вървеше с брат си и гушка Те.
🙃☺
