Щом часовете приключиха Чонгкук тръгна пеша към дома си. Беше жвече почти полунощ и той се страхуваше. скри се в една уличка.
- Тете много ме е страх...
Те се превърна в човек и гушна Куки.
- Спокойно тук съм ще се приберем заедно.
- Благодаря.
- Хайде да се прибираме.
- Хайде - Чон хвана ръката му и тръгна.
Техюнг се усмихна,също хвана ръката на Кук и тръгна.
- Уморен съм.
- Бих предложил да те нося,но съм слаб и няма да те издържа.
- Аз не че съм лек де..
- Напротив лек си.- Куки се бе натъжил леко мислейки лоши неща за тялото си, но замълча.
- Както и да е. Утре не съм на училище така или иначе.
Те пусна ръката му и го вдигна.
- Ще те нося- усмихна му се по-големия.
- Тежа..
- Не е вярно...Очаквах да си много по-тежък..- Думите му натъжиха по- малкото момче още повече.
- Куки какво ти е?
- Нищо.
- Не е вярно.
- Няма значение.
- Има много голямо значение.- Аз съм виновен нали?
- Забрави.
Техюнг се натъжи от това,че е обидил по-малкия.Той го пусна и го гушна силно.
- Куки съжалявам...Не усъзнах че ще те обидя...
- Нищо.
- Не не е нищо..-Те се насълзи.-- Моля те прости ми не трябваше да казвам тези неща..
- Няма нищо.
- Не е вярно..Извинявай...-Те продължаваше да гушка Куки.- Ако брат ти не ме беше съживил щеше да е по-добре...Нямаше да те натъжавам...- чувайки това чернокосия избута Те от себе си.
- Ако наистина го мислиш кажи го пак.Наистина ли мислиш че щеше да е по- добре?
- Нямаше да те натъжавам...-По-големия се разплака.
- АКО НЕ ТЕ БЕШЕ СЪЖИВИЛ СЕГА ЩЯХ ДА СЪМ СВИТ НА КЪЛБО В СТАЯТА СИ СПОМНЯЙКИ СИ КАК ШИБАНАТА КОЛА ТЕ БЛЪСНА!- изруга за първи път Куки.Те не спираше да плаче.
- А-аз съжалявам.- Той падна на земята,продължавайки да плаче.
По- малкия хлипаше и плачеше също.
- Знаеш ли защо боли толкова?
- З-Защо?
- Защото ме спаси. Защото умря заради мен.
- Да,но сега съм жив и при теб и отново продължавам да те натъжавам...
- Аз съм си такъв. Все плача. И ти го знаеш.
- Сега плачеш заради мен...Винаги плачеш заради мен...
- Плача за какво ли не. Плакал съм защото съм закъснявал, плакал съм от страх докато се прибирам. Плакал съм на книги и филми.
- Плакал си заради мен а това ме убива от вътре...Не мога да гледам как най-скъпия ми човек плаче заради мен...
- Ами ако аз бях умрял ти нямаше ли да плачеш?
- Ако ти беше умрял аз нямаше да спра да плача...- Но ти си по силен имаш и други хора в живота си освен мен...А аз нямам...Имам си само теб..
- Но Тете, ти си най- важния за мен. Само ти си бил до мен винаги.Сега ставай и да се прибираме че ми е студено.
- И ти най-важния за мен Куки...-Те стана и го гушна силно.
- Хайде тук е зловещо.
- Добре...Хайде...
