Втори живот за тази книга дами и господа.Дано този път не я изтрият!Между другото ви благодаря , защото на нея бяхме достигнали почти 40 хиляди гледания!
Свенливо момиче открило любовта , но за секунди я изryбва , поради причината , че друг купнее...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
★★★★★★★★★★★★★★★★★★★
Г.Т.Тае
Тя вече е моя.Моя и само моя.Знам че не трябваше да отнемам по този начин невинността й , но не можех да позволя някой друг да го направи.Нека ви обясна как се озовах в автобуса по това време , когато Макейла дойде.
Значи бях пред вратата на стаята на Макейла и....ъъъх ,,Джимини"както тя обича да му вика.Честно казано от това също ме боли , когато го чуя....Ей след малко ще разберете защо ме боли.И така сега съм пред тяхната врата и не случайно съм долепил ухо на нея.Вратата бе тънка и можеше да чуеш дори и да минава мишка.Чувах ги как се мляскат и знаех накъде отиват нещата.Това щеше да ме разбие.От очите ми започнаха да се стичат сълзи като водопади.Аз трябваше да отнема невинността й.
Продължавах да скимтя като някое кученце , но се и опитвах да не бъда шумен.Изведнъж чух гласове , надявах се да не са стонове....Заслушах се и чух това:
Джимин-Какво има миличка?-попита докато аз бях свил ръцете си в юмруци.Само аз мога да й говоря така.
Кейла-Ами...може ли да не..-и тук той я прекъсна като заговори с лигавия си глас.
Джимин-Спокойно ще те чакам.Няма от какво да се страхуваш.....Обичам те.-не повече от мен.Да аз я обичам.Обичам я още откакто бях малък.Тогава бях на пет годинки....Докато си играех в моята стая с Куки(най-добрият ми приятел) видях през прозореца едно сладко момиченце да си играе в градината на съседната къща , която след време разбрах , че е нейната.Когато съзрях сладичката й усмивка и дълбоките й шоколадови очи , сърчицето ми заби по-бързо.Много по-бързо.Незнаех какво се случва с мен.Уплаших се и извиках мама.Обясних й какво стана с всяка подробност и тя се засмя.Обясни ми , че това означава ,че я харесвам.Да ама харесването се оказа обич.Обич която не можеш да спреш дори и да искаш.Но аз и не искам да спра да я обичам.
