Втори живот за тази книга дами и господа.Дано този път не я изтрият!Между другото ви благодаря , защото на нея бяхме достигнали почти 40 хиляди гледания!
Свенливо момиче открило любовта , но за секунди я изryбва , поради причината , че друг купнее...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
★★★★★★★★★★★★★★★★★★★
Г.Т.Кейла
Събудих се заради усещането на дъх разбиващ се срещу устните ми.Джимин.....Дори не е нужно да си отварям очите за да разбера , че това е Чим Чим....Ах това с Техюнг е било сън.Слава богу.... Реших да спра да мисля за този кошмар и да отворя очите си за да се нарадвам на бебенцето Джимин....Обаче когато отворих очи не бе това , което си мислех.Не бях в стаята ми с Джимин и човека който ме бе прегърнал през кръста не бе Джимин.Беше......Техюнг...НЕ!Това не може да е истина.Веднага станах от леглото на , което бях.Техюнг спеше до преди да се изправя рязко.Гледах втрещено към него и дишах дълбоко.Все едно не ми достигаше въздух....Джимин.Момчето ми...усетих как сълзите се спускат по бузите ми.
Техюнг-Къде отиваш?-попита докато разтъркваше очите си.Всеки би си помислил , че изглежда сладко , но аз не.Никога няма да сметна това отвратително същество за сладко.
Кейла-К-к-как можа?-казах едва през сълзи-Как можа да ми го причинш?Защо по дяволите толкова ме мразиш?Какво съм ти сторила-и тук паднах на колене , докато сълзите ми не спираха да се изливат.Загубих го.Загубих човека който ме обичаше...обичаше ме , но вече не.Сигурно не иска да ме вижда....Дланите ми бяха на лицето , докато от очите ми не спираха да падат сълзи.Изведнъж усетих две силни и големи ръце да ме обгръщатв топла прегръдка.
Техюнг-Шшш-каза като започна да гали косата ми.Колкото и успокоявящо да бе това , нямаше как да оставя човека разбил две сърца да ме успокоява. Веднага го изблъсках от мен и се изправих , доакто го гледах с омраза.Стоеше седнал на пода и се взираше в мен.В очите му отново се четеше онова чувство , което бе неразгадаемо за моите.....Но спрях да мисля за това и започнах да мисля за омразта ми към него.За това как той ме разби на парченца....
Кейла-Моля те спри да ми тровиш живота-казах тихо , докато го гледах.Обърнах се с гръб към него и видях входната врата.Затичах се да излизам от стаята в която бях.За щастие , когато стигнах до вратата бе отключена....Избягах от тази стая със скороста на светлината.Бях в коридора на третия етаж на хотела.Стаята ми с Джимин бе на същия етаж заради това успях да го позная.Затичах се към нашата стая , влезнах цялата обляна в сълзи и човека за когото плаках го нямаше.Нямаше го.Повече няма да иска да е част от живота ми....
