Втори живот за тази книга дами и господа.Дано този път не я изтрият!Между другото ви благодаря , защото на нея бяхме достигнали почти 40 хиляди гледания!
Свенливо момиче открило любовта , но за секунди я изryбва , поради причината , че друг купнее...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
★★★★★★★★★★★★★★★★★★★
22:30
Все още виждах парещите му сълзи в съзнанието си , все още усещах треперещите му ръце около себе си.Не можех да повярвам на това , което се случи само преди час:
Ретроспекция
Тае-ЗНАЕШ ЛИ , ЗАЩО НАПРАВИХ ВСИЧКО ТОВА?ЗНАЕШ ЛИ ЗАЩО ТЕ РАЗДЕЛИХ С ОНЗИ , КАТО ТЕ ИЗНАСИЛИХ?ЗНАЕШ ЛИ ЗАЩО СЕГА СИ ОМЪЖЕНА ЗА МЕН И СМЕ НА ПРОКЛЕТИЯ МЕДЕН МЕСЕЦ?ЗНАЕШ ЛИ , ЗАЩО ПРЕБИВАМ ВСЕКИ КОЙТО СЕ ДОБЛИЖИ ДО ТЕБ?А?.....ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ! ЗАЩОТО СЪМ ШИБАНО ЛУДО ВЛЮБЕН В ТЕБ!-не можех да осъзная случващото се.Той се взираше в мен с в момента почти черните си очи , докато от тях не спираха да се сипят водопади от сълзи.Усещах как тази гледка ме разкъсва бавно.Не можех да понеса това , да го гледам по този начин.Посегнах да изтрия сълзите от бузите му , но той се отдръпна рязко назад и по този начин пусна тялото ми да стои свободно облегнато на стената.В следващия момент вратата се отвори и затвори със скоростта на светлината , докато аз бавно се свличах по стената , усещайки и своите сълзи да се спускат по лицето ми.....
Край на ретроспекцията
Това което каза ме караше да се чувствам по всевъзможни начини:объркана,изненадана,......и щастлива.Опитвах се да спря онези....чувства , които се бореха с здравия ми разум от толкова много време , но....с тези думи , които изрече с толкова разяреност , тъга и доловимата доза , ако мога да кажа....любов, започвах да усещам как разбиват всяка една бариера пазеща ме от онези чувства.Обхаващаха ме в хватката си и усещах , че....може би няма да има повече измъкване.....
С всяка изминала секунда се надявах да се върне , но входната врата така и не се отваряше.Няма го от толкова време , а аз умирам от притеснение и страх , заради това , че той е някъде навън в този дъжд и то само по тенсика и дънки , сигурно е премръзнал. Пробвах да му се обадя , но той беше забравил телефона си тук.Вече нямах друг избор освен да излезна и да го потърся , възможно е да не е отишъл много далеч , така се надявам....
