Пристигнахме у тях.
-Пусни ме! Казах ти да ме пуснеш! - крещях му на ухото.
-Добре де, добре! - той ме пусна грубо и аз се строполих на земята.
-Ауччч! Ще ти стъжня живота, боклук такъв! - бях супер гневна. Бях готова дори да го набия.
-На кой ще кажеш? На мама и папа ли? Никой не може да ми направи нищо!-засмя се Кук.
-Аз нямам нито баща, нито майка! Живея в дом! - започнах да плача още повече. Не можех да спра. Не чувствах болката там долу. Чувствах болката в сърцето си.
Защо той избра мен!? Защо избра да съсипе моя живот!?
-Добре ли си, малчо? - той ме хвана за рамото, но аз го ритнах силно в лицето. От носът му потече кръв.
-Не ме докосвай!!
-Кръвта не спира да тече. Трябва да се заведа до тоалетната, иначе ще направиш цялата къща в кръв.
Той ме вдигна и ме занесе в тоалетната. Заключих и махнах бикините си. Всичко беше в кръв. Аз се подсуших. Джънкук почука на вратата.
-Какво сега!? Искаш да съсипеш живота ми отново!? - крещях.
-Стига! - ритна вратата той, а аз се стреснах.
-Какво стига!? Ще те съсипя ей!!
-Почуках, за да ти дам дрехи.
Аз открехнах леко вратата и той ми подаде един клин и една голяма тениска. Оправих се и се преоблякох. Подпрях се на вратата, за да излезна, но след това пак паднах.
-Много хубаво ти седи моята тениска, малчо! - усмихна се той.
Джънкук ме вдигна.
-Накъде ме носиш пък сега? Остави ме да се прибера!
-Полежи си малко. Искам да съм сигурен, че болката е спряла.
Той ме постави на леглото си в стаята му и седна до мен. Не можех дори да се отдръпна от това извратено същество, не можех да мръдна.
-Защо не ме заведеш вкъщи... Дори не мога да го нарека дом.. Но не искам да те виждам!! Свърши си работата да ми съсипеш живота!
-Искам да съм сигурен, че ще си добре. След това ще те пусна.
-Ооо, супер ТАТКО!
-Млъкни де, малък дразнител.
-Просто ме е грижа за теб. Щях да си тръгна и да те оставя, но... Когато видях кръвта да се стича по тялото ти... А ти така ми лазиш по нервите... Не съм виждал такава глупачка до сега.. Но не можех да те оставя просто така с тази кръв.... Защото съм добър...
-Да глупачка съм и нямам никакъв късмет щом срещнах теб! Добър?? Ти си дявол!
-Млъкни!
-Няма да млъкна! Тъпанар! Педерас! Педофил! Ти май само знаеш да съпипваш живота на хората!
-Ето пак започна...
-Дано умреш някъде, дано!! - крещях в лицето му.
-Казах ти да млъкнеш! - той стисна брадичката ми. Застана отгоре ми като ме целуна нежно. Защо пак ми стана толкова горещо? Защо.. Защо ми харесва!? Той се отдели от мен и ме погали.
-Как се зачерви. Май харесваш батко си, а мъник?
-Спри.. - обърнах главата си от другата страна. Не исках да го гледам.
-Нещо млъкна... Май те е страх да ме погледнеш?
-Не.. Защо се появи в живота ми...
-Погледни ме, мъниче.
-Няма пък. Няма да погледна в очите чудовище като теб!! - започнах да лазя по леглото към вратата, но болката ме спря.
-Страх те е да ме погледнеш, защото ме харесваш - усмихна се Джънкук.
-Кучи син! - изкрещях.
