-Нямам никакво намерение да те пускам... А и ти си ми длъжница. Ще те чукам, когато си поискам. Ти си моето момиче. Ти си моята курва. А за това, че си била с други момчета.... Ще бъдеш наказана! - бръкна в едно чекмедже. Не исках да прави нищо с мен. Джънкук се приближи към мен с камшик в ръка, а аз бях свита в единия ъгъл. Сълзите ми потекоха. Цялата треперех.
-М-моля те остави ме намира - молех се. Но той точно това желаеше.
-Цяла вечер ще ми се молиш, ще ми се молиш докато не спра да удрям сочното ти дупе - рече той. Зарових глава в коленете си. Не исках да гледам този човек.
Той вече не е онова момче, което познавах миналия месец. Той се превърна в звяр заради любовта си към мен и заради това, че е супер ревнив. Джънкук ме дръпна грубо за косата, а погледът ми срещна неговия.
-Искам да ме гледаш право в очите, да крещиш името ми, да ми се молиш докато те чукам здраво - той заби главата си в гърдите ми, започна да ги целува жадно.
-Не разбираш ли.... Причиняваш ми болка! Ако ме обичаше истински нямаше да се държиш така с мен! - хлипах.
-Аз те обичам! Но ти ми изневери, а и не спази обещанието си!! Не си ли спомняш какво се разбрахме онази нощ Клео?? Ако не бях аз досега...
-Благодаря ти страшно много за това, което стори за мен тогава! Но не можеш да ме използваш ясно ли ти е!? Вече не ме интересува прави, каквото искаш само повече не ме докосвай!! - изкрещях и го избутах от себе си.
Ретроспекция
Преди 2 години
Беше късно вечер. Не ми се прибираше вкъщи при родителите ми да ми се карат отново... Защото не съм се прибрала на време.
Стоях в една изоставена сграда в края на шумния град Сеул и просто се радвах на спокойствието.
-Какво ще го правиш това същество в корема ти. Кажи ми, че няма да разкараш бебето.
-Ще го направя. Нямам друг избор.
-Недей.
-Няма да ми е за първи път. Ще се оправя.
-Боли ме да те гледам как се ебеш с някви момчета без дори да познаваш. Кога ще отидеш на психолог най-после!?
-Ти луда ли ме наричаш??
-Не просто това не е нормално. Всеки ден се натискаш поне с десетима.
-Ем нимфоманка съм... Живея си живота такъв какъвто искам да бъде.
-И трябва да отнемаш нечий живот за това!?
-Ауе млъквай много знаеш ти!
-Поне ми кажи с кой беше да отида да го набия!!! - смръщи вежди Техьонг.
-Той е никой. Няма нужда да ти казвам.
-Кажи ми!
-Не искам!
-Добре тогава ще набия теб! - той се приближи и изведнъж започна да ме гъделичка. Смехът ми се разнесе из цялата сграда.
Ох....той беше единственото слънце в живота ми.... Техьонг ми беше толкова близък... И по всякакъв начин се опитваше да ми помогне...
-Добре, де спри! - рекох на висок тон.
-Е сега кажи ми с кой беше момиче! - каза той.
-Не разбирам защо изобщо се занимаваш с мен.... Аз съм боклук... По-скоро курва...
-Не си курва! Ти си моята най-добра приятелка! Никога няма да те изоставя и каквото да ми кажеш няма нищо да ти сторя. Кажи ми от кой е бебето???
-От най-добрия ти приятел.. Ъъъ как се казваше...
-Джънкук? - ококори се той и изтърва цигарата от ръката си. Видях, че му се зави свят и аз бързо станах и го хванах, понеже се намирахме на голяма височина в сградата. Прегърнах го.
-Виж аз съжалявам просто... - рекох но някой ме избута от Техьонг.
-Т-ти си бременна?? - видях лицето на Джънкук.
-А-аз мога да обясня - казах, а той ме гледаше яростно. Преди да кажа каквото и да е той ме бутна и аз се строполих на земята. Усетих силни болки в корема. Видях как кръв се стича между краката ми и скоро... Загубих съзнание...
Защо той трябваше точно тогава да бъде точно там!?
