𝐛𝐭𝐬 𝐬𝐦𝐮𝐭𝐬

13. J-hope - фен среща част 2

-Добре, какво ще кажеш в 15:00 часа в парка?
-Амиии... Доста е ветровито... Не... - каза Мина.
-Но защо? Какво ще ти стане?
-Искам някъде, където е топло... И съм в безопасност-каза Мина.
Защо е толкова странна? Какво й се е случило?
-Добре в 15:00 у нас. Така става ли?
-Да идеално е. И Хоби... Моля те... Прости ми за всичко. И не ме съди моля те...
-Спокойно Мина, каквото и да се е случило аз все още те обичам, защото ти си моето момиче.
-След като се срещнем ще си промениш мнението...
-Не няма.
-Не мисля така.
-Мина, колкото и да е лошо аз ще бъда до теб обещавам - отвърнах.
Говорехме си още дълго време докато тя вървеше пеша до нас. Исках да я взема, но тя не пожела за да повърви. Нали било ветровито?? Странната ми Мина... След като вече беше пред нас, затворих слушалката. Отключих й и тя се затича към мен. Прегърна ме силно като започна тихичко да хлипа. Покри устата си с ръка, за да се прикрие от мен, но аз я видях. Отвърнах силно на прегръдката й и я погалих нежно по меката като памук коса. Изтрих сълзите й.
-Ела, почини си - вдигнах я и нежно я поставих на дивана. Тя продължаваше да плаче. Взех кърпички и един шоколад.
-Дошла си, за да плачеш или, за да ме гушкаш? - усмихнах й се. Тя леко се усмихна и ме придърпа към себе си. Целуна ме нежно. Аз отвърнах като продължих да я прегръщам. Свалих бузата й. Откога не я бях виждал. Толкова ми липсваше. Свалих сутиена й нежно и започнах да я целувам навсякъде. Тя се кикотеше, радвах се, че й беше толкова хубаво. Тя ме бутна и аз легнах. Бързо откопча дънките ми и махна всичко там долу.
-Нетърпелива си, а? - казах
-Да много ми липсваш.
-И на мен също.
Тогава тя лапна пениса ми. Увиваше езика си по дължината ми бавно, а аз стенех. Хванах косата й, за да не й пречи. Бях на финала си. Бухнах я.
-Не недей - каза тя.
-Защо? - попитах
-После ще ти кажа. Сега да довърша работата си - усмихна ми се. Бутна ме и аз легнах. Не исках да я насилвам, но бях срашно възбуден от факта, че тя е тук.
Тя движеше главата си бързо. Аз стисках възглавниците на дивана. Накрая свърших от превъзбуда. Тя се усмихна широко и се отдръпна.
-Исках да проникна в теб! Какво сега? Само аз изпитах от това удоволствие - рекох недоволен.
-Ако проникнеш в мен ще го изразниш. - каза тя хапвайки си лакомо от шоколада.
- Кой ще издразня? - погледнах я объркано.
-Как кой?? Бебчо! - усмихна се тя. Аз онемях. Бебе? Бебе? От мен? Бебе!?
-О-от мен ли е? - бях шокиран
-Да! От теб е! - тя ми скочи отгоре и ме прегърна. Бях хем щастлив, хем се чувствах малко странно. Имах чувството, че не ми е казала още нещо. Това, че не се бяхме виждали цял месец обяснява всичко.
-Но Хоби - погледна ме тя.
-И ти ми казваше, че ще те намразя заради това? Най-после ще станем семейство! Въпреки че съм много зает ще си взимам почивки, ще го гледам, ще му сменям памперсите... - започнах да дрънкам като щастлив глупак, но тя ме прекъсна.
-Хоби има още нещо! - каза тя.
-Бебето е от мен нали?
-Да от теб е! Но трябва да ти кажа нещо много важно! - рече Мина
Изведнъж на вратата започна силно да се блъска....

Тук имаше повече драма. Съжалявам. Обещавам в другата глава ще има повече смут. Лека вечер 💜