Бягай, Кики Манхатън

Глава 1

Не знам.. не знам как да започна дори..

- Господин полицай, сигурна съм че очите ми не са ме излъгали.

- Госпожице, вие наистина ли заявявате, че сте видели жабата да отмъква торбата с парите, а след това се е качила на "въздушния" си джет и е отпрашила без никой да я забележи?

- Напълно вярно. видях го с двете си очи.

- Аз пък мисля, че е време да отидете на очен лекар.

- Вече имам очила малоумникоо..

Дзън. Поредната аларма ме събуди от поредния ми шантав сън. Защо за бога да наричам полицая малоумник? Е, бих го сторила.. след 8 чаши вино. Както се случи снощи. Вероника още спи на дюшека, който незнайно как съм надула снощи. Явно това било действието на алкохола. Харесва ми!

В момента се чувствам малко виновна, но.. Какво бих сторила? Хера ме предизвика, а аз никога не отказвам предизвикателства. Ако се питате, какво е това, за което разказва тая.. Партито за "Св. Валентин", бейби! Беше велико! Но нека започна отначало...

...

- Добро утро, мила.

- Добро утро татко.

- Днес трябва да попълниш заявлението за отбора по лека атлетика.

- Ако искам да ходя..

- Хайде, знаеш, че ще ти се отрази добре. А и влиза в точките за университета.

. Точките, за които ми повтаряш от трети клас за бога!

- Не мисля, че има нещо лошо в това да мислиш за бъдещето си Кики!

- Знаеш ли кой друг е трябвало да мисли за бъдещето ми? Майка ми, когато ме е кръщавала!

- Стига, знаеш, че си кръстена на прабаба си от Охайо... Майка ти много я обичаше.

- Ха, да бе ясно.

- Моля те, само не започвай да се караш с мен от сутринта!

- Добре.

Но изобщо не е добре. Баща ми Ханс, който е полуиспанец не спира да разваля утрините ми със своята свръхпозитивност. Понякога просто ми лази по нервите! А знам, че обича да прави така.. Но гледам да не се държа чак толкова гадно с него, защото той дори не е биологичният ми баща. Моят биологичен баща е напуснал майка ми, когато съм била на 2. След това тя изпаднала в дълбока неизлечима депресия. От една страна я разбирам, защото е била заедно с него още от 5 годишна възраст! Е, разбира се връзката им се е развила много по- късно. Мисля, че беше чак в колежа. Когато един грубиян нападнал майка ми близо до кампуса на общинския университет в Манхатън, където и двамата учели. Баща ми (биологичният) така му пребил мутрата,че след това било нужно да плаща за пластичните му операции.. Но не мисля, че е изпитал и капка угризение. Ако някой нападне любовта на живота ми, нито секунда не бих се замислила, преди да му скоча на бой. А точно тази невероятна история е сътворила пък моята фамилия, а именно- Кики Манхатън. Знам, звучи странно, но след 16 години свикнах на въпросите от сорта- "Да не би да си родена там?" или "Майка ти да не е хвърлила пъпа ти на Манхатън?". 

Е, за жалост не всяка любовна история завършва щастливо. Истинският ми баща изглежда се е плашил от мисълта да има семейство на "толкова" ранна според него възраст- майка ми ме е родила по време на последният си курс в университета. Но въпреки всичко е завършила своето висше образование, колкото и невъзможно да е звучало това за родителите й тогава. Както казах преди малко, баща ми е напуснал майка ми 2 години след като съм се родила. Тя е мислела, че никога отново няма да се влюби. Докато не е срещнала Ханс. Между тях прехвърчала искрица още на първата им среща. Запознали се онлайн, защото приятелките на мама й казали, че цитирам- "20- те години са най- сладки и не трябва да ги изживява затворена в къщата си, докато плаче за баща ми и слуша песните на Адел". Доста време им трябвало, за да постигнат целта си, а именно да я изкарат навън от тази проклета къща. Доста време, но все пак са успели. Мама се е запознала с Ханс, когато съм била на 4. Всичко е вървяло по мед и масло, докато един ден не се скарали, майка ми си тръгнала ядосана от ресторанта, в който са били. Навън валял силен дъжд, един от най- проливните в Калифорния. Тя била много бясна, запалила колата и се блъснала на първите 500 метра.. в дърво. За жалост починала на място.. Ханс е пристигнал 5 минути след катастрофата, но било прекалено късно, за да си каже сбогом с нея.. Това се е случило точно на тяхната годишнина. Какво съвпадение, а? Ханс така и не ми каза за какво са се скарали.. Мисля, че поне това заслужавам да знам, щом майка ми си е отишла от този свят онази вечер. На тази дата къщата винаги се усеща сто пъти по- празна, отколкото е. Иска ми се поне да имах възможността да опозная толкова прекрасен човек като нея.. Но винаги, когато се сещам за тази история ме обгръща гняв.. Че не е внимавала повече за живота си..