Глава II

71 8 4
                                    


Искам да започна с нещо което може би трябва да знаете. Като цяло тези дни разглеждах сайта "Wattpad", който също е един вид социална мрежа, така че се придържам към темата. За хората, които не знаят какво е "Wattpad" това е страницата, в която в момента четете книгата. Стигнах до извода, че хората тук, когато пишат книги не вкарват толкова много текст в една глава, както направих аз. Просто исках да го кажа, защото дори мислех, че е много къса, а всъщност главата се получи близо 2000 думи.
Времето течеше, аз углопявах с всякакви видове социални мрежи, получавах ниски оценки, но това не ме спираше от използването на великия за времето си Фейсбук, който абсолютно всеки ползваше, ако ли пък не го използваш, ти си просто антисоциален в очите на другите.

Така времето течеше, на мен спираше да ми пука за каквото и да е, имах приятелка, за която ми пукаше, до колкото може да се каже за човек, който е на 11 разбира се

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.


Така времето течеше, на мен спираше да ми пука за каквото и да е, имах приятелка, за която ми пукаше, до колкото може да се каже за човек, който е на 11 разбира се. Тя беше нещото, което ме делеше от това да стана наистина напълно пристрастен към това да съм нон-стоп във Фейсбук и да се запознавам с нови хора, въпреки че държех контакт с тях не повече от 2 седмици, но всепак важното е, че  се запознавах с различните характери.
Разделих се с приятелката ми, започнах да прекарвам цялото си време извън училище в чатене, коментиране и всякакви неща, които можеш да правиш в интернет и по-точно в Фейсбук. Това процес продължи близо година, след което просто спрях да използвам фейсбук толкова често и започнах да излизам с приятелите си навън. Започнах да уча и действително това май се дължеше на факта, че влязох в про-гимназия и имах много лоши оценки, а аз самият не бях доволен от себе си. Както казах, започнах да уча, но все пак, когато си гововрех с някой по чат разговорат минаваше по следния начин:
—Здр.-Казвам аз, очаквайки да ми отговори максимално бързо
—Здр. Връщаше като съобщения човекът, с когото пишех
—Кп (Какво правиш)
—Кс (Как си)
И други такива съкръщения, които хората използваха за да пишат по-бързо. Толкова много съкращения бяха измислени, че имаше хора, които буквално казваха цяло изречение с няколко букви, което е не реално.
Населението използващо Фейсбук, вече започна да му става скучно и за това започнаха да правят групи и да добавят всичките си приятели вътре, така че в групата да има 1000-3000-5000-10000 човека и когато публикуват нещо, да го видят много повече хора или пък да спамят, за да досаждат на хората, които по нежелателни причини са вътре в групата.
Хората започнаха да се озлобяват и всеки гледаше как да навреди на другия (като го докладва, направи телефонния му номер публичен или пък да покаже негови злепоставящи снимки)

Тогава и всеки започна да прави фалшив профил на себе си, разбира се аз бях над тази глупост, защото си казвах какъв е смисъла от това да имаш фалшив профил, като дори някой да не се усети, че си фалшив профил и ти направи комплимент, че примерно ...

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

Тогава и всеки започна да прави фалшив профил на себе си, разбира се аз бях над тази глупост, защото си казвах какъв е смисъла от това да имаш фалшив профил, като дори някой да не се усети, че си фалшив профил и ти направи комплимент, че примерно си кеасив или красива, то комплимента не се отнася за теб, а за човека, на когото ти използваш снимките. Аз го наричах ерата на фейковете, защото действително тогава всичко в моят "News feed" беше от фалшиви профили, само тук таме можеше да видиш някой реален пост.
Има интересна история за момче, с което се запознах в "Ерата на фейковете" и се познавам с него и до днес. Момчето се казва Атила Семенов и е много атрактивен и приятен човек. Аз лично по времето на фейковете мислех, че е фалшив профил, защото ясички го харесваха, просто нямаше човек, което да не харесваше снимките му или пък да иска да бъде приятел с него. Аз не знайно защо го мразех, въпреки че вече не го, все още не мога да си спомня защо го мразех, но знам, че го мразех. Започнах да го харесвам като човек, чак когато разбрах, че не е фалшив профил. Разбрах го заради Николай Николов, който е най-добрият фотограф за мен. Той беше направил група в фейсбук, която се казваше "TeenModelsBulgaria". Говоря в минало свършено време, защото в последствие Фейсбук съпорт изтриха групата 2 пъти. Предполгам, че групата беше направена с цел тийнейджъри да добият популярност и до една степен се получаваше. Един ден един от модераторите на групата (човек, който се грижи за групата) публикува, че се нуждаят от нови модератори и аз си пробвах късмета, като му писах и той ми каза какво трябва да направя за да стана модератор. Изпълних нещата, които бяха необходими и станах модератор. В групата с модераторите беше и Атила Семенов. Аз се учудих, че той е там и попитах защо имаа фалшив профил в екипа на групата. Те ми отговориха, че не е фалшив и че дори той е модел на Николай, за който ви говорех по-рано.
Чувствах се объркан и изумен едновременно.

 Чувствах се объркан и изумен едновременно

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Social MediaNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ