Social Media

Глава IV

Станах 7-ми клас. Използвах много Фейсбук и Инстаграм. През цялата книга не бях говорил за Инстаграм, защото започнах да го използвам в началото на последната година, в която щях да съм в миналото ми училище, а по-точно "Проф. Иван Батаклиев". По време на тази година се сприятелих с всички хора от класа ми, с които не съм общувал почти изобщо през останалите 6 години прекарани в клас. Започнах да използвам по-често фейсбук и много повече инстаграм, защото имах какво да качвам. Преди да се запозная с Ник, качвах само "селфи"-та, защото нямаше кой да ме снима като цяло. Не бях успешен с тях, рекорда ми беше 51 харесвания ако не се лъжа от близо 20 снимки. След като започнах да качвам по-често снимки, които са нормални и съм в цял ръст рекорда ми тогава беше към 2 пъти по-голям от този на селфитата. "Хаштаговете" не са толкова важни, защото няма да има много голяма разлика между снимката ти сега и след тях от страна на харесвания, просто изглежда така, че се надяваш на тях, да ти вдигнат харесванията. 
  Вече бях 8-ми клас. Естествено лятната ваканция се запознах с новите ми съученици чрез Фейсбук. Не имах високи надежди за тях след като проведохме няколко разговора между класа, но след като се видяхме на живо и се мина близо седмица по един или друг начин ги харесах, защото всеки беше различен по характер. Хората, с които в момента съм доста голям приятел, а те са и фенове на книгата ми, Димитър Чавдаров, Георги Саров, Стоян Кинов, Георги Керемекчиев и брат му, който е Иван. Мога доста да говоря за тях, но смятам, че ще бъде единствено интересно на тях да слушат как ги хваля. Държах да спомена имената им, защото точно те ме мотивираха да продължа с книгата, която вече е в Топ 4 на #Instagram в Wattpad. Има и едмо момче, с който си паснахме  перфектно. Казва се Георги Динчев и винаги седим заедно в клас. Харесваме еднакъв хумор и затова доста се смеем, когато се шегуваме един с друг.
Днешно време стават странни неща, не мислите ли? Всеки ден изживявам явления, които булят въпроси в мен. Неща, които не мога да си обясня, интернет също не може. Това силно ме учудва, защото всеки е свикнал, Гугъл да отговаря на въпросите му. Независимо колко странни и необичайни са, той винаги има отговор, но за нещата, които изживявам, няма. Забелязвал съм и паранормални неща дори в социални мрежи. Има профил, който не искам да издавам името му, поради опастността да изтрият книгата ми, ще разберете по-късно в книгата защо, но в този профил ставаше нещо странно. От денят на създаването на Фейсбук (4-ти Февруари 2004 година) до днешна дата, този профил качва всеки ден една и съща снимка, която е на салата. Точно така, салата, звучи странно, но е истина, защото съм го виждал с очите си. Може би вече профилът е изтрит, но знам, че е съществувал. Нещо още необичайно, е че когато стане нещо такова, то се показва в места като YouTube, Reddit или пък Twitter. За този профил никой нищо не е казал. В него има 5,367 снимки, а от 4-ти Февруари 2004-та година до 15-ти октомври 2018-та година има точно 5,367 дни. Следователно, той или тя не е пропуснал нито един ден за 14 години. Нещо, което забелязвам също, е че когато се опитах да направя статия за профила в Reddit, публикацията ми беше изтрита. Имам близо 300-та публикации в Reddit и нито една, никога не е била трита, освен тази. Сега може би си мислите, че това е просто бот или пък скрипт, който просто е програмиран да качва едно и също нещо всеки ден, чрез някакъв таймер. Ако беше бот, вече щеше да е изтрит профила, защото фейсбук сами казват, че няма да изпращат дори предупреждения на хора, които използват "Third Party applications", което се води скрипт. Не знам какво контролира профила или защо е направен, а какво иска да се каже с тази салата, нямам абсолютно никаква идея, но знам, че нещо се крие, зад този профил и не е нещо хубаво. Също така имам теорията, че Фейсбук рано или късно в близките години ще пропадне. Ще пропадне и тогава друга мрежа, ще дойде. Както стана с MySpace и Facebook. Ако не знаете какво е MySpace, а шансът да знаете е малък, това е като Фейсбук, но много по стара версия, с прост код, който си личи.

Дойде и моментът, в който аз ще прекратя книгата, защото стигнах годините, в които съм  сега и не ми се  случват неща, с които мога да ви накарам да четете много.
Искам искрено да благодаря на хората, без които нямаше да има нищо от това:
Георги Саров
Димитър Чавдаров
Дима Боева
Стоян Войков
Иван Керемекчиев
Мартина Сотирова
Георги Керемекчиев
Иван Малинков
Христина Шуманова
Мария Павлова
Георги Динчев
Мария Димитрова

Най-много благодаря на Георги Саров и Стоян Войков, които ми помагаха, даваха много идеи, тематики и други неща, с които да продължа книгата.

Учаквайте нова история скоро. Беше ми приятно,
Кристиян Панев.