Момчето отишло при момичето и го питало:
-Още ли ме обичаш?
-Да. Защо?
-Питам. Но защо продължаваш да ме обичаш след като те отрязах?
-Има едно нещо наречено надежда. Това ме крепи още да те обичам. Не ми пука дали ще ме нараняваш.
-А на теб пукаше ли ти когато преди 2 години ме отряза,когато аз те харесвах.
-Ти сега си го връщаш ли?
-Да нещо такова.
-Как може да си толкова зле.
-Защо какво има?
-Ти даже не знаеш защо те отрязох.
-И защо?
-Отрязохте защото 2 дни преди това разбрах,че съм болна от рак. Заминах в друг град с оправданието, че повече не искам да те виждам. Не беше така. Отрязох те и заминах за да ти направя добро. Имаше шанс да умра и не исках после да страдаш. И аз тогава те харесвах и то много. Борих се с рака заради теб. И успях. След като го преодолях се върнах за теб. Защото нямах намерения да се отказвам от теб. Знаех, че може вече да си ме намразил,но все пак вярвах. Аз бях на ръба на смърта, и когато се връщам за теб ти ми го връщаш с какво го заслужих?
-Н-незнаех за това.
-Да никой не знаеше освен родителите ми. Но какво от това. Ти попита ли ме какво съм преживяла през цялото време? Не нали. Само искаше да ми го върнеш.
-Извинявай.
-Ако счупиш чиния и и кажеш извинявай чинията ще се оправи ли?
-Не.
-Ами ето. Знаеш, че нищо няма да промениш.
-Знам, но искам да знаеш едно нещо.
-Какво?
-Ако някой ден ми простиш ела при мен. Аз ще те чакам. И извинявай за всичко. Не знаех, че си минала през всичко това. И само да ме потърсиш бих зарязъл всичко само да сме заедно. Ще те чакам. Запомни го.
