Сутринта слязох с надеждата Кевин да не ме е чул вчера. Част от мен беше засрамена от това, което се сучваше. Не исках той да знае...
Когато влязох в кухнята го видях да седи най-спокойно с чаша кафе в ръката си.
Рошавата му кестенява коса бе същата като моята, но за разлика от него аз се бях сресала.
Той се обърна към мен и в този момент зелените му очи се забиха в моите.
- Добро утро, хлапе! - каза той и на лицето му се появи бегла усмивка.
- Не ме наричай така! Добро утро и на вас, г-н заместник шериф! - подразних го аз.
- Умно. - каза той, а след това се засмя.
- Трябва да тръгвам, Кев. Закъснявам. - казах аз и се насочих към вратата.
- Да те закарам ли? - попита ме той.
- Не искам да пристигам с патрулка на училище. - засмях се аз. - Ще повървя.
- Добре, тогава. - каза той.
Взех раницата си, грабнах една ябълка от купата на масата и изхвърчах през вратата.
Огледах улицата на която живеехме. Всички къщи бяха почти идентични - двуетажни, с веранди отпред. Това включваше и моята. Но това еднообразие бе нормално за малкия Силвър.
Не, че не харесвах Силвър. Орегонското градче е тихо и спокойно, точно на брега на Тихия океан. Тук бе всички и всичко, което познавах. Но винаги съм си представяла, как някой ден се махам от този град, за да върша нещо по-смислено. За да не се превърна в... еднообразна.
Загледана в есенните листа, стигнах до гимназията си.
На няколко метра от входа, стоеше Дънкан - един от най-добрите ми приятели. Между пръстите си държеше цигара. В кестенявата му коса се отличаваха червеникави кичури.
Не познавах друг човек като Дънкан Стийл. Той бе единствен по рода си. Той бе шегувит и много луд. Познавах го от както бяхме хлапета. И за да бъда честна мозъкът му май не се беше променил много от тогава. Въпреки, че понякога се учудвах колко умен може да бъде... Имах конспирация, че е гений, който пази "имиджа" си.
- И това ако не е Лекси Питърсън... О, не припознах се. Много по-красива сте от нея, госпожице. - пошегува се той.
- Много си забавен... - казах аз саркастично и го сръчках.
Той дръпна още веднъж от цигарата си, а после я пусна на земята и я настъпа.
YOU ARE READING
ГЕНЕРАЦИЯ ЧУДОВИЩА - КНИГА 1 ( БГ Версия )
Teen FictionЛекси Питърсън е на 16. Тя и приятелите й живеят в малкия град Силвър. Животът им е обикновен, докато Лекси не започва да сънува един и същи сън всяка нощ. Този сън отвежда нея и приятелите й до едно имение в гората. Лекси и останалите са пред тежък...
