ГЕНЕРАЦИЯ ЧУДОВИЩА - КНИГА 1 ( БГ Версия )

Глава 3 - Дънкан

Единствената светлина проникваща в тъмната ми стая беше от екрана на лаптопа ми, в който се бях втренчил. Пръстите ми хвърчаха по клавишите като бойни машини.

Довършвах доклада си за крал Артур и рицарите му. Бях съсредоточен. Не заради Артур, на него доста му се беше било събрало... Горкия. Но аз просто исках отлична оценка, за да може да не слушам пак онази реч на родителите си как трябва да съм "Перфектното момче".

Не беше лесно да бъда Дънкилд Стийл - човекът, който те искаха да бъда. С перфектни оценки. Перфектни маниери... А аз исках да съм си просто Дънкан. Но понякога имах чувството, че целия ми живот бе плануван от родителите. И дори да направех един грешен ход... целият ми живот се проваляше в техните очи.

Затворих лаптопа си и станах от леглото ми. Погледнах телефона си и осъзнах, че вече е 19:00. Трябваше да се оправя за купона. Смених тениската си и облякох якето си.

В този момент телефона ми звънна. Видях, че беше майка ми:

- Дънкан, здравей. - каза тя.

- Здравей мамо. Какво става. - отвърнах и аз. Вече трябваше да са си вкъщи затова леко се притесних. Трябваше ми колата, за да отидем до вилата. Нито Лекси, нито Диана имаха коли. Аз бях единствен.

- С баща ти имаме спешен случай в болницата. Няма да се върнем тази вечер. Моля те грижи се за сестра си. Ще се видим на сутринта. - каза тя и главата ми за малко да не избухне.

- Но мамо... - започнах да се обяснявам аз, но в този момент тя ми затвори.

Какво щях да правя сега?! Нямаше чия кола да взема. Очевидно трябваше да вървим пеша до шибаната вила. Предполагам, че за половин час трябва да сме стигнали до гората. Идеята нямаше да се хареса на Лекси и Диана, но нямахме друг избор.

Имах само един малък проблем...

Запътих се към стаята на сестра ми и отворих вратата рязко.

В този момент бях телепортиран в розовия свят... Цялата стая на сестра ми - Бритни преобладаваше в този цвят.

Сестра ми лежеше спокойно на леглото и четеше книга. Най-вероятно "Здрач" или някоя друга простотия... Тя бе на 14. Две години по-малка от мен. Косата й бе същата като моята - кестенява с червени отенъци и стигаше до раменете и. Майка ни бе с червена коса, а баща ни с кестенява и затова и двамата носехме този странен нюанс на главите си.