{13}

92 16 7
                                    

Сърцето на Йонгук продължаваше да тупти като лудо, а дори не се беше случило нищо толкова върховно, просо Темин го беше цункал по бузката.

Само мисълта за това го караше да се усмихне. Гук до края си вършеше работата и на всеки клиент носеше, и принасяше с усмивка, но същотото не можеше да се каже за Темин. Той беше в не добро настроение, все още се чудеше защо въобще целуна Йонгук, дори и да беше само по буата не знаеше защо го направи.

Дали не беше нещо спонтанно?

Мин развъртя главата си, за да разгони гадните мисли и се зае да си върши работата.

Когато смяната на всички свърши единствени останали бяха Темин и Йонгук, които се оправяха в съблекалнията.

-Темин?

-Кажи.
По-ниското момче завъртя глава към него.

-Това преди....което ми каза...да не се тревожа.
Тъмнокосия се приближи бавно към него.
- Не мога да го спазя.

Явно Мин се смути от близостта му и отстъпи назад, опиеайки гръб в стената зад себе си.

-К-какво имаш предвид?
Прокле св на ум няколко пъти, защото заекна и вдигна очи засичайки ги с тези на Гук.

-Няма как да не ме е грижа за теб. Не мога да си обясня защо, но искам да те защитавам....и въобще не ми пука...и няма и да се извиня за постъпката която ще направя сега.

Очите на Мин се разшириха и в следващия момент устните му бяха завладяни от тези на Йонгук. По високият задвижи бавно устни срещу неговите. Темин все още седеше с широко отворени очи, ръцете му бяха стиснали разкопчаната риза на Гук в юмруци. Опита се да го отблъсне, но след като видя че не може да се бори с него, се предаде и започна да му отвръща, вече напълно опиянен от вкуса на устните му.

Пеперудите в сромаха му зашаваха навсякъде. Гук обхвана лицето му в шепите си все още движейки устни върху неговите, лека усмивка плъзна по лицето му след като Мин започна да му отвръща.

Но скоро трябваше да се отделят, поради липсата на въздух.

Гук все още не се отдръпнал, подпря челото си до това на Мин.

Темин изведнъж го избута и се изчерви. Грабна нещата си и изхвърча през вратата.

-Аз ще си вървя. Ч-чао.

Изхвърча през вратата и вървеше към изхода на ресторанта изчервен като домат. Излезе и се намръщи, Кай все още го нямаше. Направо супер.

Гук се преоблече набързо. Излезе и заключи ресторанта, но видя нещо което не трябваше, или поне не искаше да го вижда, защото се ядоса ужасно много.

✒✏✒✏✒✏
Имам 3 по немски.....ураааа...утре качвам пак. :)))

[Wrong side] (gukmin)Onde histórias criam vida. Descubra agora