Някой хора си мислят че живота е двърде труден или пък твърде лесен но за мен е различно .
Казвам се Едуард Максан и ще ви разкажа живота на моят най-добър приятел както и брат .
Всички си мислеха че Томаш е нехранимайко , странен ,задръстен и още много неща който не го описваха .
Той беше необикновен човек ,не само като характер а и като човек .
Томаш беше мой приятел от както ме спаси през 1943 г. той винаги е бил до мен през всички тези години и никога не ме е изоставял .
Знам 1943 г. та това е преди повече от 70години ,това ще остане за по-късно нека сега започнем с историята на Томас .
Роден през 1563 г. в Лондон по време на ужасни болести и войни .
Когато навършил 23 години постъпва в армията ,там се влюбва в Елизабет слет като се згодяват той заминава пренудително на война и така и не се връща при своята любима Елизабет .
Слет своето заминаване им субщават че целият им звот е убит от някакви животни
Или така си мислят преди да стигнат на мястото на масовият гроб .
През 1589 година Томаш Едисън загива храбро в битка с чудовища нечознати за онова време както и за нашето .
"Някой ги наричат не живите, кравопийци или пък вампири .
Не същност се наричат Сенчести ".
Сигорно се чудите как може да е загинал слет като е бил с мен слет около 500 години .
Елементарно не е жив не и вече ,както и аз не съм от както той ме спаси от испанската треска и ми даде шанс да живея нов живот .
Той ме спаси и ме превърна в Сенчест.
От както се помня съм прокълнат да не изпитвам топлина и сдът както и неотолим глад за човешка кръв.
Това е нашето проклятие ,това е нашета цена, цената която трябва да платим за да можем да сме сред хората и да живеем още на земята поради това че изпитваме нечобедим страх от смърта която водим на всякъде с нас .
Още си спомням думите на томас преди да ме превърне в Сенчест .
"Ще ти помогна да спрът мъките но цената е прекалено голяма иксша ли да не можеш да спреш да изпитваш глад и да не чустваш нито старост, нито болка и студ " .
Сега виждам грешката си ,виждам колко много съм збъркал с избора си да живея още.
Но ако не бях продължил нямаше да науча че мога и да бъда повече от машина за обиване това го разбрах благодарение на Томас който беше приживял много повече от мен през годините на скитане .
Та той е един от малкото който са минали през предверието не сенките и е останал с човечноста си .
Той е успял да постигне толкова много не само е почнал да избива злите сенки а и се опитвал да спре Вълците от черната гора известни още като върколаци .
Томас има тошко минало от както е бил ухапан и привърнат в сянка той не е спрял да се бори с силите на злото .
Но както всеки герой и той стигна до края на своята легенда .
През миналото лято се изправи срещо цяла глудница от върколаци ,успя да ги избие но загина геройчно от раните си даже за него беше твърде тешко да убие толкова много върколаци и то на техен терен .
Спомям си последните му думи бяха толкова спокойни сякаш страха от смърта вече го нямаше беше загинал заедно с неговото безсмъртие което предаде на мен .
"Едуард ,Едуард смърта не е нито страшна нито болезнета тя е спокойно чуство на като съня Едуард хаа не си спомням вече какво беше това чувство мина толкова много време .
Едуард искам да не правиш моята грешка и да не се влюбваш никога не забравяй ти можеш единствено да премахнеш проклятието от всички сенчести ,Едуард осещам как нашата приятелка смърта идва при мен за да ме занесе при Елизабет най-сетне ще я видя .
Ей дребен бази се ясно и не забравяй винаги че има начин за всичко ,обичам те хлапе "
Това бяха последните му думи преди да се превърне в прах и сълзите ми да намократ тревата и да се образува скреш от тях .
Томас винаги ще бъде в сърцето ми както и част от мен все пак той ми беша като по-голям брат .
Нека душата ми почива в мир ,а сега е време да се погрижа за това което той не успя да довърши .
Край
За сега 🔯🔥🔯
