Спокойна вечер като почти всяка друга с изключение на едно глад, глад който не може да бъде победен .
Усещайки как кръвта на всички покрай мен се движи по вените който издават съблазнителният звук на който никой не може да издържи .
Единствено това че имах достатъчно сила все още да се боря с сянката в мен ме спираше да не ги нападна и избия докато не остана само аз който пак ще е с незадоволен глад за кръвта и страха на тези създания .
Изпитвах неописуема болка от това че кръвта в тялото ми пресъхваше а на километри от мен нямаше животни който можеха да задоволят този глад ,имаше само кучета, котки и други малки създания който бяха с твърде малко кръв в тях за да задоволят глада ми за кръв.
Но това не беше единственият проблем,имаше още една причина вампирите да не се разхождаха покрай хора по време на пълнолуние и то гладни учите ни се променяха и всеки можеше да разбере че всъщност не сме хора а чудовища който можеха само да убиват за свое забавление аз не бях от тези чудовища а исках просто да не наранявам хора никога повече .
За моя радост времето беше такова че всички мислеха че нося контакни лещи и не подозираха че са заплашени от това че аз мога да съм последното нещо което са видели .
Глада ставаше все по-силен имах нужда да го задуволя с нещо .
Тръгнах към гората с надежда че ще има поне някое диво животно което да ме нахрани за сега за да мога да се одържа да не нараня някой човек .
Слет час стигнах и намерих едно еленче ,почнах да го преследвам и го хванах за отрицателно време ,в този момент изпитах такава дъга поради това че трябваше да го убия аз бях убиец ,машина за убиване и залучаване на създания защо съдбатами трябваше да е толкова жестока .
Слет това видях че скоро ще изгрее слънцето ,побързах да се кача на върха на планината за да мога да видя изгрева и да се почувставам най-сетне малко като нормално създание .
Изпозвах скороста която ми позволяваше да поузвам сянката в мен ,когато се качих успях пона за 30секунди да се отделя от сянката е мен и да бъда отново човек ,това е единственото нещо което ми позволява да се разделя с нея ,светлината на изгрева която наблюдавах всеки ден .
Слет като изгря слънцето тръгнах да слизам надолу по планината за да мога да стигна до езерото където за първи път видях сянката която живее в мен .
Видях е в отражението на езерото което явно беше мястото на което е загинала сянката в мен която беше сключила договор като мен за да продължи да живее но вече беше изгубила всичко човешко в себеси и се бе отделила от тялото си .
Това е тъмната тайна на всеки сенчест ,че дошите ни се прехвърлет в друго тяло в момента в който умрем или изгубим човечноста си което е по-лошо и от смърта ,единствените думи който чувах от сянката в мен бяха ;
Глад,смърт,жажда за кръв и това че един ден той ще вземе контрола върхо тялото ми .
Бяхме едно цяло но аз бях този който контролираше тялото и силите който ми даваше той .
Слет като стигнах до езорото докато поузвах силите си като сянка видях че не съм сам но дали ме беше видял как се появих тук ,не бях сигорен но мислех да разбера .
Край
За сега 🔯
