Слет като стигнах до езерото видях че на брага седи някой ,доближих видях че е момиче .
Никога до сега не бях виждал толкова красиво същество .
Косите и бяха огнено червени, устните кървави а очите и можех да потъна в синият им цвят както в окиан .
Тя беше услепителна ,внезапно изпитах нещо което никога не бях испитвал до сега .
Беше като глад но по-силно сякаш имах нужда от нещо но все още не знаех какво беше то .
Доближих се малко за да мога да я погледна по-добре но в този момент паднах и почнах да се търкалям надолу по листата към езерото ,изведнъв спрях и видях някой да седи пред мен ,когато се повдигнах видях че това е тя ,беше момичето което седеше до дървото и гледаше езерото ,тя беше дошла да ми помогне или да види дали съм добре .
-Ей добре ли си ,падна доста лошо?
Попита ме тя .
-Да да добре съм спънах се на нещо под листата .
Това беше самата истина ако изключим че я наблюдавах .
-Да не се изгуби в гората,тук никой не идва обичайно ?
Ме попита .
-Не аз често минавам но рядко спирам тук .
-Олл добре ,помислих че си се изгубил, съжалявам.
-Няма нищо .
И отвърнах аз .
-Хайде седни тук до мен .
Ми отговори тя .
Никой до сега не беше толкова мил с мен,не знаех дали да седна до нея или да и откажа и да продължа .
Но изведнъж нещо незапно ме накара да седна ,никога до сега не бях изпитвал токава чувство като това .
Седнах до нея и я попитах.
-Как се казваш ?
-Елизабет, а ти ?
-Аз съм Едуард ,много се чудя какво правиш толкова далеч от град ,защо не си с приятели .
-Ами на скоро се върнах и нямам много приятели с който да излизам ,а тези ми бяха приятели преди вече ги няма в градът .
-Разбирам те ,аз лично не излизам с никой от тук поради причината че все още съм нов ,много често се местя и няма как прасто да се спрителя достатъчно бързо .
-Даа не е лесно ,но виж вече си имаш един приятел ,менн!
-Ха чудесно .
В този момент забелязох че на Елизабет и е студено и веднага свалих якето от гърба си за да и го дам .
-Знам че е клише но виждам че ти е студено вземи якето ми за да се стоплиш .
-Няма нижда не искам и на теб да ти е студено .
-Няма спокойно на мен не ми е студено .
-Благодаря ти ,колкото и голя клише да е винаги ще си остане мило .
В момента е който тя докосна раката ми и видя че кожата ми е ледоно студена не изплаши .
-Та ти замръзваш.
-Едуард веднага си сложи якето
-Не не спокойно добре съм .
-Сигорен ли си .
-Да спокойно добре съм сложи си якето Елизабет .
-Добрее но ми кажи ако ти стане студено ,моля те не искам новият ми приятел да замръзне .
-Ха ха добре !
Слет това седяхме и си говотихме часове ,за какво ли не си говорихме ,времето,хората,животаи още много теми .
-Еха виж понало е да се стъмнява, мисля да тръгвам защото баща ми ще се притесни .
-Добре Ели, искаш ли да те изпратя до вас ?
-Не ще се справя ,освен това колата ми е паркирана малко по-надолу .
-Добре ,ще се видим в училище тогава .
-Да разбира се .
-Ами добре тогава довиждане Ели .
-Довиждане Едуард .
-Прекарах си чудесно днес благодаря ти .
-Няма защо Ели .
В този момент тя ме прегърна,усмихна се и тръгна на долу по патеката .
А аз усъзнах какво същност съм почнал да изпитвам ,емоцията който изпитвах беше,любов.
Край
за сега 🔯
