Самотница

Училище

 Ъъх... Понеделник. Най - омразният ден за всички. Особено за мен. Станах в 6:00 часа сутринта, защото не обичам да закъснявам.Бях си навила аларма, защото няма кой да ме събуди. Отидох до банята и се наплисках с вода, за да се събудя. Както всяка сутрин си сипах закуска, след което се оправих.Погледнах часовника и видях, че часа е 6:45. Няма смисъл да тръгвам толкова рано за училище и без това не исках да прекарвам много време там. Живея в къщата на леля ми, тъй като тя ме отгледа от малка. Детството ми не беше, като на другите деца. Точно по тази причина, че леля ми ме отгледа, а не собствените ми родители. Те са починали, когато съм била малка и за това не си ги спомням добре. Имам тяхна снимка, която е единствения ми спомен за тях.

 Седях на дивана в кухнята, вече облечена и готова да тръгна. А в мрака на ранното утро единствения звук, който чувах беше тиктакането на часовника - тик, так, тик, так...Завиждах му. По цял ден стои на стената, а аз трябваше да ходя на училище, а след което да работя. Слънчевите лъчи бавно огряха с ярката си, топла светлина цялата стая, изпълнена с мрак и тъга. Отново погледнах часа и  видях, че е 7:00. Бях се унесла. Станах от дивана и поех към вратата. Навън беше хладно, за това си сложих качулката и слушалките, след което си пуснах музика, и поех към училище. 

 Стигнах , а първия ми час беше английски. Не се възгордявам но бях най - добрата в класа. А и госпожата ме харесваше. Понякога усещах негативните погледи, които се бяха впили в мен, защото бях по - добра от останалите. Но това не ми пречеше. Не че бях приятел с някой или нещо такова. Да нямам приятели, но не съм сигурна, че искам да съм приятел с някой от моя клас. Бях заобиколена от идиоти. 

Няма да ви разказвам, как минаха всички часове, за да не ви отегчавам(ако вече не сте ). Училището свърши, след което трябваше да се прибера за да ям нещо набързо и да отида на работа...

 Това беше първата глава от историята ми. Нов съм (и да момче съм) в писането на истории. Надявам се скоро да кача друга глава, а до тогава пишете коментари, вотвайте и ми казвате какво мислите.