Самотница

Отчаяна

Събота 8:30.

Събуждам се и първата ми мисъл е да си измия лицето. Учебните дни за тази седмица свършиха, така че днес щях да правя каквото си искам. Не ме беше мързел да стана, поне да правя нещо в отегчения ми живот. Самотен живот на оцеляване. Отидох до банята, измих си лицето, зъбите и се загледах в огледалото. Видях самотно момиче, което прави едно и също. Сега не ми се ми мислеше за това. Наплисках ли ето си още веднъж и се запътих към кухнята. Навън валеше. Обичах, когато вали дъжд. Направих си кафе и сготвих две яйца на очи набързо.

Седнах на масата, наядох се и пак настъпи вечната тишина. Да си пусна телевизор ? Добре, ако имах ! Седях в тишината и се слушах как капките дъжд падат по земята или се удрят в прозореца. Днес беше събота така, че нямаше да на работа. Какво да правя цял ден ? Можех да продължа да седя тук на дивана, мислейки в тъмнината или можех да направя нещо друго. Но какво ? Да си намеря хоби ? Това може да ме разсее от носталгичния и депресиран начин на живот. Като малка много обичах да рисувам. Няма да се хваля, но бях доста добра за малко дете. През времето спрях да рисувам по някаква причина. Можех да нарисувам нещо. Каквото и да е, просто нещо.

Отидох в стаята си, разрових из шкафовете си и най-накрая в идна стара на вид кутия намери нещата, които ползвах да рисувам като малка. В кутията имаше: четки, моливи, доста изхабени водни бои, както и един скицник. Когато видях скицника веднага го отворих за да видя какво съм рисувала като по-малка. Внимателно отворих стария скицник и на първата страница беше нарисувано едно малко момиче, с дълга коса и красива пола. Момичето си бе хванало с двете си ръце встрани други две ръце. От ляво стоеше идна висока стройна фигура на един мъж. На лицето му беше една малка усмивка, която ми говореше толкова много. Това сигурно е трябвало да бъде баща ми. А от дясно стоеше идна висока фигура. Елегантна, красива, с дълга коса и хубава рокля. На лицето и се виждаха две прелестни очи и една изящна усмивка. Така явно съм си представяла някога родителите ми. Гледайки рисунката една сълза внезапно потече по бузата ми. Бързо я избърсах за да не падне върху рисунката ми. Отгърнах на следващата страница там имаше една красива синьо-лилава пеперуда. Не беше нищо специално в сравнение с първата ми рисунка. На третата страница беше запълнена с великолепни цветя. Сини, жълти, бели, лилави. Всички ми бяха много симпатични. Разбрах нещо. Всички други рисунки, които ще видя нямат значение. Единствената специална беше първата. Разлистих другите набързо и затворих скицника.

Здравейте ! Знам че от много време не съм писал. Нямам извинение не ми се пишеше. За това направих тази глава малко по-дълга. Надявам се да ви е харесала. Благодаря за четенето !