Отворих вратата а в стаята, а там нямаше госпожа. Когато влязох никой не ми обърна внимание, което ми хареса. Не обичам хората да се втренчват в мен. Момчетата се бяха събрали и обсъждаха нещо, а момичетата бяха разделени на 2 групи. В първата бяха момичетата, които си гледаха телефоните и обсъждаха k - pop групи. От втората група момичетата се бяха събрали и тайно обсъждаха момчетата. Направих няколко крачки, след което стигнах до чина си. На него седеше и едно момиче от втората група, но тя не ми обръщаше внимание. Седнах, след което започнах да се чудя къде е преподавателката ни. Извадих учебника, атласа и тетрадката по география и започнах да чета урока. Знам, че не е много в мой стил, но днес реших да се възползвам от свободното си време и да направя нещо полезно.
По едно време забелязах, как дръжката на вратата бавно се завърта и вратата се отвори. В стаята влезе един мъж със сако, заострени обувки и куфар в ръка. В началото не загрях, но после се сетих, че това беше странника, на когото продадох кафе, а той ме попита, къде има хотел на близо.
Когато влезе той се огледа, а погледа му се спря върху мен. Всички останали дори не го забелязаха. После той високо каза:
- Ученици !
Всички го погледнаха и бързо седнаха по местата си. Аз все още не схващах, защо той е тук. Тогава той каза:
- Здравейте ученици, аз съм новия ви преподавател по география. От тук на татък ще замествам госпожата ви.
- Какво ѝ е станало ? - обади се някой от задните чинове.
- Това не е за обсъждане. - каза той и така и не разбрахме, какво е станало на старата ни учителка. След това изкара учебника по география и го разгледа набързо. Не остана много доволен, след което каза:
- Ученици, днес ще учим за климата на Европа. - каза той и после добави:
- Внимавайте, защото повечето неща, които ще ви кажа липсват в учебника, но ще ги има на теста. - каза той, след което малка усмивка се появи на лицето му. После ни преподаде урока през, който всеки бързаше да запише най - важното.
По - късно училището свърши и всички се разотидох. Аз все още не проумявах, защо той замесва учителката ни и какво ѝ се е случило. Сега трябваше да се прибера, да ям набързо и отида на работа, надявайки се да не срещна новия си господин по география там. Докато вървях към нас наблюдавах заобикалящата ме природа. Това ми беше любимото занимание. Гледах как листата от дърветата бавно падат, а докато падаха те танцуваха, като балерини. Бавният им и великолепен танц ме удивляваше. А когато падаха няколко на веднъж беше истинско лебедово езеро. За мен природата беше нещо величествено и недостижимо, нещо от което ние сме неразделна част.
Здравейте, това е новата ми глава. Надявам се да ви е харесала и благодаря за четенето.
YOU ARE READING
Самотница
Teen FictionТова е историята на едно момиче без приятели или близки. Можеше да разчита само на себе си, а нещата през, които преминава не са за сам човек.