Училището свърши, след което трябваше да се прибера за да ям нещо набързо и да отида на работа, която беше сервитьорка в едно не особено известно заведение. Обикновена, скучна и зле платена работа. Особено ако се издържаш сама.
Днешния ден беше, като всички други, докато през врата на заведението не се появи един мъж. Той беше възрастен, може би 30 - 35, тъмнокос, висок, облечен със сако и леко заострени кожени обувки. Лицето му беше грубо, ожулено от студа, а очите - присвити. Той влезе в заведението, където разтърка ръцете си в опит да се стопли, след което дойде до бар плота и каза:
- Едно кафе, моля. - рече той, като извади портфейла от сакото си.
- Веднага. - казах аз, след което отидох при кафе машината. Дадох му кафето, а той каза:
- Благодаря, а знаете ли дали на близо има хотел ? - каза той, явно не е местен и не знае къде да пренощува.
- Да, има един покрай главната улица в ляво има един. - казах аз учтиво.
- Благодаря. - каза той, след което си тръгна.
Здравейте, това е втората глава от книгата ми. Знам, че е по - кратка от обичайното 😁.
YOU ARE READING
Самотница
Teen FictionТова е историята на едно момиче без приятели или близки. Можеше да разчита само на себе си, а нещата през, които преминава не са за сам човек.
