Никога не съм мислела, че пиша нещо смислено и никога няма да си го помисля. Нямам много прочитани на книгите, които публикувам, което е достатъчна причина да знам, че нямам талант. Бях се отказала от книгите и ги изтрих, като оставих само тази, защото смисълът на тази книга е именно простотията. Около две-три седмици след като ги изтрих си казах, че не ми пука особено. В уатпад има много талантливи хора, но аз никога няма да бъда от тях. За мен един коментар означава много, имайки предвид, че никой не ми чете историите. И винаги, когато някой ми напишеше коментар, че иска некст или просто нещо мило ми ставаше супер яко.
Винаги, когато започвам нова книга си казвам, че ще пиша добре, подробно и ще бъда изчерпателна. И по ирония на съдбата всеки път съсипвах книгите. Винаги имам уникални идеи в главата, но когато нямаш таланта да пишеш, няма как да пренесеш идеята от главата си на клавиатурата.
Вече не ми пука кой ми чете книгите или дали изобщо някой ги чете. Ще си качвам глави, без дори да се старая дали има грешки или дали е достатъчно добре написано. Все пак всички разбрахме, че моето не е изкуство и няма нужда да се насилвам. Който иска да чете глупости, може да види Викук историята ми. Даже ще ми стане едно много хубаво, ако ме нахейтите в коментарите. Наистина искам лоши коментари. Не искам неща от сорта на "Некст!" и да знам, че човекът, написал коментара го прави от съжаление.
Наистина звуча, като някое малко депресантче, но вече изгубих смисъла да пиша книги. Толкова много ми харесва да пиша, но уви, просто не ставам за това. Преди няколко часа обмислях история и бях много развълнувана, тъй като много ми харесваше, но се сетих, че никой няма да я чете и просто се отказах.
Целта на тази глава не е да събирам коментари от сорта на "Напротив!" и всякакви такива "мотивиращи" изречения. Просто си признавам истината. Имам над 20 книги, които са в графата ми от чернови. И всички те са създадени, като великите идеи, но винаги, когато започвам да пиша, не знам как да пренеса нещата от главата си в уатпад. Даже още сега мисля да изтрия и книгата си с Викук.
Ще използвам уатпад, само за да чета, но няма да пиша. Тва е от мен и време да кажа "Бай!" на глупостите, които пиша.
