Така, пиша тази глава за днешното си приключение с lovers_devil! Беше просто уникално! Идеята първоначално беше да отидем на ледената пързалка на центъра. И ака направихме. Прибрахме се след училище и отидохме там. Но когато стигнахме я почистваха, затова отидохме да ядем (of course). Ядем си най-спокойно дюнерите, чудейки се дали един от хората до нас беше момче или момиче. След дълги спорове дали е "тя" или "той", се споразумихме, че е "то". Стана ми много тъпо, че demchibademchi не можа да дойде.
Много лоф за нея! ❤🧡💛💚💙💜
И стигаме до частта с пързалката. Имаше групичка от може би около 7-8 деца и само ние бяхме две. Но най-много впечатление ми направи едно момче.
Не, не си мислете, че съм го харесала.
Той беше единствения, който падаше през буквално 2 минути. Наистина умрях от смях, като го гледам, което доведе и до моето сгромолясване на Земята.
После 5 минути не можех да се изправя, за разлика от lovers_devil, която си караше кънките без никакъв проблем.
След като времето свърши отидохме до един супермаркет, откъдето си взех Активия (да, ям Активия), а патката с мен си взе три пакета бонбони.
После отидохме да наблюдаваме ледените фигури, които ако бъдат счупени, ще трябва да платя с живота си. И наистина бяха много красиви!
Прехвърляме се към едно доста странно място, а именно един детски магазин... но не, магазинът не беше обикновен... между двата магазина можеше да влезе отвътре, което значи, че някое дете преспокойно да си влезе в частта с ЖЕНСКОТО ЕРОТИЧНО БЕЛЬО!!!
После влязохме в аптека (защото ми трябваха фибички и не знам защо там имаше фибички, но да).
Излизаме от аптеката и виждаме супер много хора, държащи балони. С малко повече внимание към балоните, установих, че са от dm, защото така пишеше на тях (верно ли уе).
И затова влязохме в дрогерията, не защото ползваме грим, а защото имахме отчаяна нужда от балони.
Връщайки се вкъщи ритах парче лед 20 минути, докато не реших, че неговото време е дошло и не го погребах.
Когато влязохме в подземието, започнахме да пеем народни песни (нищо че ги мразя) и изнасяхме концерти, танцувайки (като застреляни). По този начин, всеки, който минеше, можеше да види една много сериозна форма на аутизъм.
И стигаме до моментът, когато сме на спирката и кравата с мен си размяташе балоните. Точно тогава мина някъв пикльо и каза "Ау, много ме е страх от балони.". Но кравичката ми не се предаде и започна да го псува, а той отвърна с "Дано ти се спускат в ръцете!".
Разказах всичко това много накратко, а може би и неясно, но истината е, че имам огромно домашно по литература и бързам да напиша главата. Имам снимки от цялото това смешно изживяване, но тях ги пазя за една специална глава!
Искам да кажа, че обичам дори и малкото хора, които четат тази книга! 💝💝💝
