WE??? (JK×JM) *Временно Спряна*

Part 3

* Г.Т. Джимин*
Нахалният ми брат ми си показа главата от вратата.
-Оооо. Да не прекъсвам нещо?- Каза Юнги. Приближи се до мен.
- Хубаво парче е и съм сто процента сигурен, че ти ще си отгоре. Но все пак не е по- красив от мен. - прошепна, и нарочно го направи силно така, че и Джънкук да чуе.
- Млъквай преди да съм те шибнал. - Процедих през зъби.

- Господин Парк.- той привлече погледите ни.- Аз смятам да тръгвам.- Посочи вратата и се завъртя на пети.

- Чакай!- казахме заедно с Юнги. Той се доближи до него и прошепна нещо на ухо. Джънкук се изчерви и ме погледна. Този май го сваля. Аааа не.
- Аз си го заплюх първи. Махни си ръцете от него.- Казах рязко и станах от стола бързо. Отделих ги макар единствения им допир бе за лакътя.  
- Споко, бе брат. Аз тука ти правя реклама, а ти ще ми изкъртиш ръката. - Тросна се Шуга.
- Ама...- Осмислях всичко това и докато се усетя Джънкук бе излетял от стаята с розови бузки. - Юнги. Той пък кога свари да излезе??
- Магьосник е бъдещото ти гадже.
- Да, бе, да. Та аз не издържам и два дена с някой с който уж съм обичал.
- Да де, ама мене ме обичаш нали?
- Оф, абе я отивай да се подмазваш така на твоя "бейби бой". - Направих кавички и точно в този момент се чу звънене на телефон. Неговия. Чух нещо от сорта на "Татенце ще дойдеш ли в къщи?" и разбира се отговора на Юнги беше "Да, бейби бой идвам.".
- Аз ще тръгвам, че крана на мивката на един приятел се развали. - Скапано извинение.
- Кой, онзи приятел с привилегиите ли? - повдигнах вежда.
- Бре, колко си досетлив само.
*Г.Т.Джънкук*
Единствено нещо за което мислих сега бе как съм започнал да харесвам шефа си като приятел и дори нещо повече....