*Г.Т.ДЖ.*
- Да пак сме сами, но този път няма да те пусна. - Хвана ме през кръста веднага ме придърпа към себе си.
- Господине, не трябва... - Чакай, аз сериозно ли? Аз се бях решил днес да му призная, но в момента му се дърпам.
- Стига. Усещам как реагира тялото ти, затова недей да се дърпаш. - Наистина беше прав.
- Господине.
- Говори ми на ти.
- Джимин мислех си да поговорим за нас днес, но ще се съглася да стане нещо само и единствено, ако ми обещаеш, че тази връзка няма да е за секса.
- Дадено. - Наведе се в опит да ме целуне. Но аз се отдръпнах малко.
- Нали ти казах нещо. Искам да имаме нормална връзка. - Наистина исках да е много романтично.
- Това какво ще рече. Доколкото знам и нормалните двойки се целуват.
- Да, но колко от целувките са били малко след като са се запознали. Искам да имаме първа среща, след това втора, след това първа целувка и след още няколко срещи да минем към нещо по - зряло. - Казах и се откъснах от хватката му. Отидох до количката с храната и я сложих на бюрото му. - Сега нека седнем, за да хапнеш.
- Дадено. Но само, ако си вземеш стол и седнеш до мен. - Хванах стола и седнах до него.
- Готово. - Седяхме, а единствения шум беше от вилицата тракаща в чинията.
- За срещата ни. Кога може да е.
- Ти кажи, аз нямам нищо друго за правене освен работата. А и ти си шефа. - Казах като сложих ръката си върху бедрото му. Опитах се да изглежда като неволно действие.
- Добре какво ще кажеш за утре към два часа. - Каза и сложи ръката си върху моята.
- Да, супер. Как е станала храната? - Нямах търпение до срещата.
- Невероятна както винаги. Но сега сякаш е дори по - добра от преди благодарение на присъствието ти. - Явно прие това за нормалната връзка.
- Чак път толкова. Обаче аз трябва да тръгвам вече. - Тръгнах да ставам, но той затегна хватката си около ръката ми.
- Недей. Моля те. - Погледна ме с доста сладко и тъжно изражение.
- Не мога, имам работа. Не бъди такъв. - Но, ако продължи да ме гледа по този начин мога да остана за малко. Той ме гледаше по този кучешки начин. Как да не му устоя.
JE LEEST
WE??? (JK×JM) *Временно Спряна*
OverigДжеон Джънкук е един млад деветнайсет годишен готвач който отива в Китай за да се научи да готви китайска храна. След две години решава да се върне в Корея защото от голям и заможен хотел са му претили покана да стане готвач. Там той се сблъсква с П...