Сложна любов...

Глава 3 - Ела де!

Изабел

На другия ден още от сутринта си личеше, че ще вали. Със Сиера отидохме на разходка и някъде на половината път заваля дъжд и тичайки, се прибрахме в хотела. Тя влезе да се къпе в банята и аз излязох на терасата и започнах да правя видеоклип на красивия океан. Няма да забравя тази гледка до края на живота си! След няколко минути с периферното си зрение забелязвам, че някой стои на съседната тераса и ме гледа. Поглеждам и виждам Итън. Веднага се стряскам и изпускам телефона, като се смея.

- Само гледам.- успокоява ме той.- Почна ли да вали?

- Май да.- отговарям скромно и плахо.

- Капе, капе.- смъмря си под носа той и това е единственото, което разбирам от цялото изречение. Отново се разсмивам.

- Итън, няма ли да се облечеш най- накрая?- питам го сериозно. Отново е по слипове пред мен и изобщо не му пука. Или поне така изглежда. Той се подпира небрежно на парапета, преди да ми отговори. Усмихва ми се лукаво и нещо в очите му проблясва.

- Аз съм си вкъщи. Сега имам гости, иначе гол ходя. Проблем ли ти е, че съм само по слипове, Из?

Аз навеждам свенливо глава и усещам как цялата почервенявам. Преглъщам нервно, преди да му отговоря.

- Ако трябва да съм честна, да. Проблем ми е и се притеснявам. Моля те, започни да се обличаш поне пред мен.

- Хубаво! Ще го имам предвид занапред. Хайде, пожелавам ти "Лека нощ!"- казва ми спокойно Итън, поглежда ме в устните, прозява се и се готви да се прибере.

- Лека нощ и си затвори вратата, за да не дойда!- провиквам се в последния момент смело. Само след секунда получавам отговор, който ме шокира и ме кара да се усмихна в същото време. Усещам как се разтапям и ми става топло.

- Ела де!- провиква се и той в последния момент.

Все така усмихната, се прибирам бързо в стаята.

Итън

На другата сутрин ставам рано, защото нямам избор и трябва заедно с другите от персонала да заредим блок- масата на хотела. Забравих обувките си в стаята на момичетата. Да му се не види! Вече готов за работа, заставам пред вратата и се готвя да почукам, когато чувам отвътре, че чуруликат птици и веднага ми идва наум, че гостенките са забравили да си затворят терасата. Супер! Влизам обратно в стаята си и прескачам набързо парапета, който ме дели от стаята на момичетата. Влизам вътре и си сипвам  вода, защото днес  не съм пил и съм много жаден. След това хвърлям небрежен поглед към гостенките, които са се обърнали с лице една към друга и си спят сладко. Де да имах и аз техния късмет! Сиера се е завила добре до гушата и се е свила, защото е зиморничава, а Изабел се е отвила. Без изобщо да се замислям, бързо я завивам внимателно, за да не се усети и прошепвам тихо в ухото й: "Побъркваш ме, но ще ми мине!"