Сложна любов...

Глава 7 - Не мога да стоя далеч от теб, защото ме привличаш адски много!

Изабел

След няколко секунди, които на мен ми се струват като цяла вечност, най- накрая усещам устните му върху моите. В началото целувката е  нежна, но след малко усещам по целувката му, че ме иска много. Ръцете му обвиват кръста ми и аз се притискам още повече към него. Не знам защо, но топлината на тялото му ме успокоява. След малко той прехапва долната ми устна и спира да ме целува. Объркана съм и чакам да ми каже защо го направи.

- Ти искаше това да се случи, нали?- е първото нещо, което ме пита. Аз го поглеждам и кимам, неспособна да му отговоря. Все още съм задъхана от целувката, но съм много щастлива.

- Чуй ме, Из...- започва, като хваща ръката ми и ме поглежда в очите. Личи си, че е притеснен. Аз му се усмихвам, за да го окуража.- Харесвам те. И то много. Искам да имаме връзка, но сега просто не му е времето. Моля те, разбери ме. Не мога да стоя далеч от теб, защото ме привличаш адски много. Това е и причината да те целуна преди малко...Просто не успях да се сдържа. Ти си чаровна, красива, добра...Идеална си за мен, но...аз искам сериозна връзка. Наистина сериозна. Не съм сигурен дали  си готова за тази важна стъпка, затова предпочитам да не бързаме.

Аз го гледам слисано. Не очаквах да каже точно това.

- Значи ме целуна, защото те привличам много?- питам го объркано.

Той кима.

- Точно така. 

- Итън, какво имаш предвид под "сериозна връзка"? И защо мислиш, че аз не съм готова за такава?- не мога да се сдържа и го питам. Той ми отговаря почти веднага.

- Имам предвид дългогодишна връзка, основана на доверие и обич. Връзката ни няма да е само целувки и прегръдки, ако ме разбираш...Имам естествени нужди и предполагам, че ти няма да искаш да ги задоволиш. Знам, че не искаш да спиш с мен...все още. Иска ми се да живеем двамата като едно малко семейство, да си разказваме как е минал денят ни и всичко останало. Знам, че ти не си готова за това, Из.

След като чувам всичко това, ми става много странно и разбирам, че с Итън доста се различаваме по разбиранията си. За съжаление, той е прав за мен. Не се чувствам готова за такава връзка.

- Прав си, Итън, но аз  много искам да бъда с теб. Искам да те правя щастлив и да се гордееш с мен. Да, няма да е сега, но може нещата да се получат след време, нали?

Той ми се усмихва и се навежда, за да ме целуне отново. Огромна усмивка цъфва на устните ми.

...

Няколко часа по- късно, със Сиера сме вече на кораба и тя отиде да вземе храна от бюфета. Аз поглеждам колието на врата си и леко се усмихвам, като го докосвам. Спомням си как Итън ми го подари и се усмихвам широко. Едно нещо знам със сигурност- Итън Стюарт е откраднал сърцето ми и аз съм  влюбена в него. Връщане назад няма.