Letters | Liskook ✔️

21

Минаха две седмици, през които Лиса не пишеше никакви писма. Тя даже не ходеше до шкафче 135, защото не искаше да чете повече неща от Сойон.

- Лиса, защо спря да му пишеш? - попита Розе за трети път тази седмица. - Не си същата от тогава.

- Каква е ползата, той никога няма да ме хареса и мечтите ми да се оженим, да живеем на вила до морето в Бусан и да имаме пет котки, две кучета и едно дете никога няма да се сбъднат. - каза оранжевокоската и легна на чина си.

- Кук ли те скапа така? - попита Розе и въздъхна.

- Не. Сойон беше. И беше права. Не струвам и това е.

- Лиса, чуваш ли се? До преди месец не спираше да пишеш писма и да планираш бъдещето си с Чонгкук, а сега ми лежиш на чина и се отчайваш само, защото някаква си кифла ти е казала, че нямаш шанс.

- Права си... Не трябва да се оставям на онази кифла да ми открадне момчето. - заяви гордо Лиса. - отивам да говоря с нея още сега.

Оранжевокоската се доближи до чина, на който бяха Кук и Сойон и започна да слуша разговора им.

- Какво има, зайо? - попита разлигавено русокоската.

- Гадно ми е, че L спря да ми пише. Не стига, че й пращах писма всеки ден, а тя дори веднъж не отговори.

Товага Лиса осъзна, че Сойон не е крила само нейните, но и неговите писма.

- Защо ти пука толкова за тази непозната? Остави я. Тя не те заслужава.

- Може би си права... - въздъхна Кук.

"А може би не е" - помисли си Лиса и се върна на чина си, където започна да пише отново писма.

~~~
Не мислех, че ще има чак такъв интерес върху тази книга, за което ви благодаря :)