дълго
заспивах
с раните
които остави ми
и събуждах се
с надеждите
за които
излъга ме
моля те
накарай
ме да те забравя
душата ми вече стана досатъчно черна.
YOU ARE READING
black matter
PoetryI | погромът | черното е нашият мираж от който не сме способни да се спасим. poetry #amateur
