очите
пълни с безразмерна корист
мечтаят
сърцето
ошарено с гарванова кръв
тупти
надявам се
и искам отново да ме дишаш
така както ме дишаше преди
но сега съм просто
един твой трофей
без чувства, без глас дори.
YOU ARE READING
black matter
PoetryI | погромът | черното е нашият мираж от който не сме способни да се спасим. poetry #amateur
