The model

Part 1

*Г.Т.ДЖ.*
Излязох от университета в който успях да вляза. Разроших косата си спомняйки си думите на жената на информацията. Да бях малко по - мотивиран да уча и щях да взема стипендията, но не, аз се концентрирах върху танците и пеенето. Сега трябва да си търся работа с огромна заплата. Тръгнах по улиците на Сеул с куфар в ръка и раница на гърба. Обикалях безцелно. Беше към дванайсе на обяд и улиците бяха пълни с хора. Стигнах до една огромна сграда пред която се бе струпало огромно количество хора. Първата ми мисъл беше, че дават безплатна храна и като най - нормален човечец се набутах сред хората. Тълпата ме избута и стигнах най - отпред. Две момичета ми хвърлиха бегъл поглед, а охраната която спираше тълпата да навлезе в една оградена част от сградата се отдръпна при знак от въпросните момичета. Едно от тях дойде при мен и ме заведе в отделна стая. Огледах стаята и погледа ми веднага хвана масата която беше обсипана с храна. Когато се нахвърлих на храната усетих няколко погледа върху себе си.  Огледах се и видях няколко души въоръжени с гребени, пудри, червила, спирали и всякакви козметични неща.
- Това ли е новия модел? - попита едно момче с руса коса. - Ма, чи той, ако продължава да нагъва така ще заприлича на прасетата които ям за закуска. - той се приближи до мен и грабна вафлата която тъкмо бях нахапал.
- Прав си, Джини! - сподели едно момиче с червена коса.
- Стига си ни гледал така. Да, ти мязам на извънземен.  Забърши си устата и си дигай дебелия секси задник от дивана. - нареди ми той, а аз послушно изпълних заповедите му.- Сядай на стола. - седнах и чак тогава огледах стаята в отражението на огледалото. Там имаше постоянно влизащи и излизащи гримьори, шкафове наредени догоре с гримове и разни други неща. Накрая въпросното барби в момчешко тяло дойде и ме обърна с лице към него.
- Сега ще те направя още по- красив. 

- Много не вярвам, че да може по красиво от сега.

- Ама ти верно ли се съмняваш в уменията ми? Божеее, къде попаднах? - след като каза това аз се почувствах повече на място.

*30 минути по- късно*

- Е, НЕ БЕ. ТИ НЕ СПРЯ ДА СЕ ВЪРТИШ НА ТОЯ СТОЛ БЕ КОЗЕЛ ТАКЪВ. КАК ОЧАКВАШ ДА СВЪРША ПО ДЯВОЛИТЕ. - разкрещя се гримьора ми.
- Просто очаквам от теб да свършиш по -  бързо. Нали от двайсе минути не спря да ми повтаряш, че си най - добрия гримьор на света. - казах заядливо.
- Да, аз съм гримьор, а не УКРОТИТЕЛ. - каза той. След още малко време той се отдалечи и ме огледа. - Грима е готов. Роуз донеси ми веднага дрехите. - Въпросната Роуз дотърча с едни шарени дрехи. - Ся първо дай тея дрехи. Първо сложи тая риза с тоя панталон. - Джин свирна и всички се ометоха. Погледнах го, очаквайки да излезе и той, но не той ме упрекна с поглед и ми ги хвърли в ръцете.
След като пробвах дрехите и се завъртях пред Джин. Ченето му удари земята.
- Боже мой, ако не беше хетеро щях да съм те изчукал, въпреки, че обичам да съм отдолу. - каза Джин и ми хвърли един съмнителен поглед. - Хетеро си, нали?
- Не, не съм хетеро, бе идиот.  Аз съм би. Даже клоня повече към момчета. Мислех си, че личи?! - обясних му, а той ме погледна объркано.
- Това значи, че ти си......- каза той чакайки отговора ми.
- Гей съм, но, ако готино момиче ми пусне няма да откажа. - обясних му.
- А, отгоре или отдолу. - попита непознат дрезгав глас. Двамата с Джин се обърнахме. Беше мъж с ментова коса, облечен с видимо скъп костюм, а обувките му направо блестяха. Имаше поне 20 пръстена на единия си пръст и няколко обеци на ухото. Погледнах към Джин и неговото лице беше пребледняло.- Ей, чернокоско стига си оглеждал гримьора ми, а ми отговори. - погледнах Джин, а неговия поглед крещеше да му кажа.
- Отдолу. - казах стряскайки се. Джин не гледа никой така. Или това е някой сериен убиец или е шефа му, или просто не го познавам достатъчно.
- Супер. - каза той и се усмихна. - Джин не си ни запознал. - обърна се към Джин и го погледна.
- Това е Джимин. Новия ни модел. Е, разбира се, ако Вие го одобрите.
- Аз още като чух гласа му го одобрих.
- Това е с-супер шефе.- каза Джин.- А, кога ще го пуснете на площадката?
- Още сега.- каза ментовокосия.
- Ъъъъ, може ли да знам за какво говорим, кой за бога си ти и какво по дяволите правя тук.- попитах повишавайки тон леко.
- Говорим за теб. Аз съм твоя шеф. Правиш това да си мой.