Part 3

65 6 4
                                    

* Г.Т.ДЖ*
Бях в центъра на всичко и всички погледи бяха впити в мен. Гледах обектива, но въпреки това погледа ми постоянно се стрелкаше към шефа ми. Следвах указанията на фотографа, който след всяко святкане на светкавицата казваше нещо от сорта на "Мале колко си фотогеничен!" или "Тези дрехи са шити специално за теб, сигурен съм.". Благодарение на хората които работят тук в рамките на десет минути вече се чувствам като у дома си. Единствения човек, който създава напрежение беше новия ми шеф само, защото не сваляше поглед от мен.
- Може да приключвате вече. - каза той и всички набързо се изнизаха, когато и аз тръгнах да излизам следвайки Джин по петите ръка ме спря, Джин спря заедно с мен. Не беше голяма загадка кой е. 

- Джимин, остани за малко. А ти, Джин, си свободен да тръгваш. - След като Джин се изниза шефа се обърна към мен. - Много добре се справи днес.

- Благодаря шефе. - Осъзнах, че не му знам името още.

- Не е нужно да ми викаш всеки път шефе казвам се Юнги. - Отново се почувствах уязвим заради това което той казва. Сякаш чете мислите ми. - Но, ако държиш да не се обръщаш към мен с име то тогава татенце също е добра опция. 

- Не е ли малко рано за такава неформалност? - Попитах гледайки го в очите опитвайки се да се измъкна от ситуацията. Ако се бяхме срещнали в клуб може би да, но в тази ситуация наистина не знам.

- Не мисля. Планирам да станеш най - добрия ми модел. Поне, ако ми се подчиняваш. - Това определено ме заинтригува.

- Ще видя какво ще направите, за да ме извикате на ваша страна. - постарах се да звуча много делово.

- Ти наистина си много интересна личност Пак Джимин. Надявам се да вземеш работата. Ще ти обещая най - скъпите хотели, ще получиш всичко което искаш, апартамент, пътувания, известност и дори това да си сексуално задоволен. Аз лично ще се погрижа за всичко особено последното. - наистина този човек ме изкарваше извън релси. Гледаше ме сякаш преди секунда ми е предложил да ядем сладолед и няма нищо срамно в това което каза преди секунда.

- Колкото и да ми се иска не мога да приема такава оферта. - предпочитах нещо по спокойно. Може би щях да започна работа в някой магазин.

- Ако не си съгласен с нещо тогава просто кажи. - каза и започна да ходи на някъде. Аз просто го следвах по петите.

The modelWhere stories live. Discover now